Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Какво правите тук, нахални хлапета? Как смеете да прекъсвате тези преговори? Това е сериозен въпрос, не игра за малки деца.

— Никой не е казал, че е игра, Диърборн. — Джулиън спря между Хорас и множеството елфически рицари и алени стражи, с Марк и Алек от едната страна и Ема и Кристина от другата. — А ние не сме деца.

— Аз определено не съм — изтъкна Алек меко.

Един мъж, застанал в средата на групичката алени стражи, посочи Марк. Мъничко приличаше на Кийрън, с рошава лилаво-черна коса и златна диадема, килната леко върху главата му.

— Познавам те.

Марк го изгледа яростно.

— За съжаление, това е вярно. — Той се обърна към останалите. — Това е принц Обан.

— Крал Обан — сопна се Обан. — Хорас… инквизиторе, накарай ги да ми засвидетелстват нужното уважение.

— Изобщо не би трябвало да бъдат тук — заяви Хорас. — Извинявам се за това натрапничество. Ашдаун, Гладстоун — той махна високомерно с ръка, — отървете се от този боклук.

— Чухте го. — Ванеса пристъпи напред, сложила ръка върху острието на кръста си.

— Трудно е да си представя какво е направил Камерън, за да заслужи роднини като теб — подхвърли Ема и със задоволство видя как лицето на Ванеса стана на петна.

Алек вдигна лъка си. Марк също.

— Ако не свалите оръжие — каза Хорас, — ще бъда принуден да…

— Наистина ли искаш всички да видят това? — прекъсна го Джулиън. — След онова, което изприказва за смъртта на млади ловци на сенки, искаш да станеш причината за още смърт? — Извърна се от Хорас към стените на Аликанте и заговори с ясен, твърд глас. — Тези преговори са фарс. Представление. Инквизиторът не само е в съюз с Тъмния двор, но и именно той постави Обан на трона като своя марионетка.

Зара ахна шумно.

Хорас, който допреди миг бе изглеждал толкова самонадеян, придоби слисано изражение.

— Лъжи! Това са позорни лъжи! — изрева той.

— Предполагам, сега ще кажеш, че освен това е убил Джейс и Клеъри — подхвърли Зара.

Джулиън не си направи труда да я погледне. Все така беше обърнат към Аликанте. Ема си представи ловците на сенки в града. Дали можеха да го видят, да го чуят? Дали разбираха?

— Нямаше да кажа нищо такова — рече Джулиън. — Защото те не са мъртви.

Те не са мъртви.

От множеството около Дру се надигна рев. По улиците изригна хаос: чуваше хора да надават викове от щастие, а други — от изненада или гняв; чуваше имената на Джейс и Клеъри, повтаряни отново и отново. Тави вдигна юмручета към небето, където образът на Джулиън се извисяваше над тях, с Ема и приятелите им около него.

Това е моят брат, помисли си Дру гордо. Моят брат Джулиън.

— Отвратително е да си правите подобни шеги — сопна се Гладстоун. — Светът на нефилимите все още скърби за Джейс и Клеъри…

— Намерихме окървавените им дрехи — намеси се и Зара. — Знаем, че са мъртви.

— Хората понякога си изпускат якетата, Зара — изтъкна Алек. — Джейс е моят парабатай. Ако беше мъртъв, щях да знам.

— О, чувства — подхвърли Хорас гадно. — Значи, става дума за чувствата ти, Лайтууд? Ние, в Кохортата, работим с факти! Нашите факти!

— Никой не притежава фактите — каза Кристина тихичко. — Те са такива, каквито са.

Хорас я изгледа с отвращение и се обърна към Обан.

— Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд са мъртви, не е ли така?

Изражението на Обан беше смесица от гняв и неловкост.

— Един от алената стража ми каза така, а както знаете, моите хора не могат да лъжат.

— Ето, чухте — заяви Хорас. — Изгубих търпение с теб, Блекторн! Стражи, отведете ги в Гард. По-късно ще решим какво да бъде наказанието им.

— Ние ще го направим. — Зара пристъпи напред, с Тимъти Рокфорд до себе си. Извади Кортана от ножницата и го вдигна срещу натрапниците.

Ема протегна ръка. Така както беше го правила през всички години, откакто Джулиън бе сложил Кортана в ръцете й в началото на Тъмната война. Така както го беше направила в бодливия плет в земите на елфите, сякаш посягаше през миналото, за да докосне ръцете на всички жени от рода Карстерс, които бяха държали Кортана през годините.

Десницата на Зара потръпна рязко. Кортана се изтръгна от пръстите й и полетя във въздуха.

Дръжката легна в ръката на Ема. Тя я стисна инстинктивно и вдигна меча високо във въздуха. Кортана отново беше неин.

Седяха край огъня и си бъбреха, макар че Хелън беше твърде неспокойна, за да се съсредоточи напълно върху разговора. Мислите й непрекъснато се връщаха към Джулс и Марк и опасността, пред която щяха да се изправят.