Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Докато те заемаха местата си на полето, Мерис поклати глава и измърмори нещо за Гладстоун. Беше се опитвала да озапти Макс и Рафи, които не проявяваха никакъв интерес към скучните картинки в небето, ала сега погледна към Хорас и се намръщи.

— Историята с Кръга се повтаря. Валънтайн беше същият, така уверен в собствената си правота. Убеден, че тя му дава правото да решава вместо другите в какво трябва да вярват.

През насъбралите се ловци на сенки премина силно ахване. Не беше реакция на казаното от Мерис — всички бяха вдигнали очи нагоре. Дру изви глава и видя, шокирана, армията на Тъмния двор да марширува през Полята към Кохортата.

Редиците им изглеждаха безкрайни — безчислени феи в тъмните ливреи на краля. Рицари, възседнали коне, с бронзови и сребърни копия, които блестяха на утринната светлина. Набити гоблини с жестоки на вид секири; дриади със солидни дървени тояги и келпита, които скърцаха с острите си като ножове зъби. Най-отпред маршируваха алени стражи в боядисаните си с кръв униформи, а подкованите им с желязо ботуши трополяха по земята. Бяха наобиколили коронован мъж, възседнал кон — новия крал на тъмните феи. Не онзи, когото Дру познаваше от рисунките — този беше млад и короната му беше килната нехайно на една страна.

Когато дойде по-близо, Дру видя, че мъничко прилича на Кийрън. Същите прави устни, същите нечовешки красиви черти, макар че косата на краля беше въгленовочерна и прошарена с лилави кичури. Приближи се до инквизитора и останалите от Кохортата и ги изгледа студено от височината на седлото си.

От Мерис се откъсна изненадан звук. Сред останалите ловци на сенки пробяга ахване, а неколцина изръкопляскаха. Колкото и да ненавиждаше Хорас, Дру трябваше да признае, че представлението си го биваше: малката групичка на Кохортата, изправена срещу огромна елфическа армия.

Радваше се, че и тя беше подготвила свое собствено представление.

— Приветстваме те с добре дошъл, кралю Обан. — Хорас наведе глава. — Благодарим ти, че се съгласи да преговаряш с нас тази сутрин.

— Лъже — заяви Тави. — Виж му лицето.

— Знам — отвърна Дру тихичко. — Ала не го казвай там, където могат да те чуят.

Обан скочи изящно от коня и се поклони на Хорас. По улиците на Аликанте премина още едно силно ахване. Елфите не се кланяха на ловците на сенки.

— Удоволствието е мое.

По лицето на Хорас се разля широка усмивка.

— Разбираш сериозността на ситуацията. Смъртта на двамина от нас, особено такива прословути ловци на сенки като Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, отвори дупка в сърцето на нашата общност. Подобна рана не може да бъде понесена от едно цивилизовано общество. Тя изисква отплата.

Иска да каже разплата , помисли си Дру. Знаеше, че двете думи са различни, макар да се съмняваше, че би могла да обясни точно как.

— Ние, от земите на тъмните феи, сме в единодушие с това мнение — отвърна Обан помпозно. — Станалото като че ли доказва, че долноземците и ловците на сенки не могат да обитават едно и също пространство в безопасност. По-добре да бъдем разделени и да се уважаваме от разстояние.

— Несъмнено — съгласи се Хорас. — Да се уважаваме от разстояние, ми се струва най-разумно.

— Ама наистина! — измърмори Мерис. — Никой не може да се хваща на тия простотии, нали?

Дру й хвърли кос поглед.

— Понякога толкова звучиш като нюйоркчанка.

Мерис се поусмихна.

— Ще го приема като комплимент.

Настъпи неочаквано раздвижване. Дру вдигна очи и видя, че Хорас, който тъкмо кимаше в съгласие с крал Обан, се взираше в далечната, със зяпнала в потрес уста.

Обан се обърна и се намръщи — първото искрено изражение, изписало се върху лицето му.

— Какво е това натрапничество?

Неспособна да се спре, Дру плесна радостно с ръце. Идващи на фокус в Проекцията, Джулиън, Ема и останалите крачеха през зелените поля към Кохортата. Напук на всичко бяха пристигнали.

Вятърът се беше усилил и брулеше Полята, не спиран от стени или дървета. Тревата се превиваше пред Ема и останалите, а инквизиторските одежди на Хорас плющяха около него. Зара отметна косата от лицето си и изгледа яростно Джулиън, преди да обърне изпълнени с омраза очи към Ема.

— Ти — изсъска тя.

Ема се ухили насреща й с цялата омраза, предизвикана от гледката на Кортана, препасан на кръста й.

— Винаги съм искала някой да ми изсъска „ти“. Кара ме да се чувствам така, сякаш съм във филм.

Хорас се озъби презрително.