Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Обичам те. Обичам те. Обичам те.

Ема се събуди от дращене по отвора на палатката. Беше спала, без да сънува цяла нощ, събуждайки се само когато Кристина се прибра късно и се уви в одеялата си. Сега се събуди с усилие, все така изморена; през една дупка в плата на палатката виждаше, че навън бе сиво, небето беше натежало от надвиснал дъжд.

Хелън стоеше отвън.

— Имаме половин час — каза, а после стъпките й се отдалечиха, когато отиде да събуди останалите.

Кристина простена и се измъкна изпод одеялата си. И двете бяха спали с дрехите.

— Стилито ми — каза. — Трябва да… — тя се прозя… — си сложим Знаци. Освен това силно се надявам да има кафе.

Ема се съблече по потниче, зъзнейки, докато Кристина правеше същото. Размениха си руни (бързина и сигурна стъпка за Ема, блокиране и отклоняване за Кристина, сигурен удар и остро зрение и за двете). Кристина не попита Ема защо Джулиън не й поставя руни. И двете знаеха причината.

Навлякоха бойните си якета и се обуха, след което излязоха от палатката, протягайки се, за да раздвижат схванатите си мускули. Небето беше натежало от тъмни облаци, земята беше мокра от роса. Всички останали като че ли вече бяха будни и се щураха насам-натам из лагера: Саймън си закопчаваше бойното яке, Изабел лъскаше един дълъг меч. Магнус, облечен строго в тъмни цветове, помагаше на Алек, който вече беше по бойни дрехи, да препаше колчана със стрелите си. Ейлийн рисуваше руна за твърдост на тила на Хелън. Марк, в чийто колан бяха втъкнати цял куп ками, разбъркваше овесена каша над огъня.

Кристина изскимтя.

— Не виждам кафе. Само овесена каша.

— Открай време ти повтарям, че кафето е зло, наркоманка такава — каза Ема. — Дай ми ръката си, ще ти нарисувам руна за енергия.

Кристина измърмори, но протегна ръка; една добра руна за енергия имаше същия ефект като кофеин. Ема я погледна с обич, докато прокарваше стилито по кожата й. Подозираше къде е била приятелката й предишната нощ, макар че сега не беше моментът да я попита.

— Не мога да повярвам, че това се случва наистина — каза Кристина, когато Ема довърши руната.

— Нали? — Ема стисна ръката й, преди да прибере стилито си. — Ще ти пазя гърба, ако нещо се случи. Знаеш го, нали?

Кристина докосна първо медальона си, а после бузата на Ема; очите й бяха сериозни.

— Нека Ангелът те благослови и те запази невредима, сестро моя.

Повишени гласове привлякоха вниманието на Ема, преди да успее да каже каквото и да било. Обърна се и видя Джулиън, застанал заедно с Тай и Кит; Тай говореше силно, видимо ядосан, а Кит се държеше назад, напъхал ръце в джобовете си. Когато се приближи до тях, Ема видя изражението на Кит по-ясно и то я слиса. Изглеждаше напълно изтощен и отчаян.

— Искаме да бъдем с вас — тъкмо казваше Тай. Марк също идваше към тях, зарязал овесената каша. Хелън, Ейлийн и Кийрън стояха наблизо, докато останалите учтиво не обръщаха внимание. — Искаме да се бием заедно с вас.

— Тай. — Нови руни изпъкваха, черни и блестящи, върху китките и ключиците на Джулиън. Ема се зачуди кой му ги беше нарисувал… Марк? Хелън? Нямаше значение. Би трябвало да е тя. — Това не е битка. А преговори. Мирна среща. Не мога да доведа цялото си семейство.

— Не е като ти да си поканен, а ние да не сме. — Тай беше в бойно облекло, Кит също. На хълбока на Тай висеше къс меч. — Никой от нас не е поканен.

Ема потисна усмивката си. Трудно бе да спориш с Тай, когато доводите му бяха толкова логични.

— Ако всички се появим, ще настъпи хаос — каза Джулиън. — Нуждаем се от вас тук, Тай. Знаеш каква е вашата задача.

— Да дадем предупреждение — каза Тай неохотно. — Да бъдем в безопасност.

— Точно така. — Джулиън улови лицето му в ръцете си; Тай все още беше с цяла глава по-нисък от него. — Да бъдеш в безопасност, Тиберий.

Марк изглеждаше облекчен. Кит не беше проронил нито дума. Над главата на Тай, Джулиън кимна на Магнус, който стоеше заедно с Алек под едно дърво наблизо. Магнус кимна в отговор. Интересно , помисли си Ема.

Останалите бяха започнали да се приближават сега, когато изглеждаше, че спорът бе приключил: Кристина и Кийрън, Изабел и Саймън, Клеъри и Джейс. Джейс се приближи до Кит и го докосна по рамото с цялата нежност, на която Ема знаеше, че е способен, но която рядко показваше. Пред погледа й той подаде на Кит тънка сребърна кама, върху чиято дръжка бяха гравирани чапли в полет. Кит кимна и я пое внимателно. Ема не можеше да чуе какво си казаха, но поне Кит изглеждаше мъничко по-малко нещастен.