Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Най-сетне влезе в стаята на Говорещите звезди. Беше досущ като в съня й. Подът блещукаше като нощно небе, обърнато надолу с главата, звездите бяха извити в парабола пред базалтовата маса, около която Мълчаливите братя заседаваха. Масата беше празна, никакъв меч не висеше на обичайното си място.

Ема пристъпи върху звездите, тежките обувки трополяха тихо по мрамора. В съня й подът просто се беше отворил. Сега не се случи нищо. Потърка уморени очи с кокалчетата на ръката си, опитвайки се да открие в себе си инстинкта, който й бе нашепнал как да отвори вратата на Града.

Аз съм парабатай , помисли си. Магията; която ме обвързва с Джулиън, е втъкана в това място, в самата материя на нефилимите. Допря колебливо пръст до острието на Меча на смъртните. Прокара го леко по него, оставяйки спомените й да се върнат към онзи миг, когато бе стояла в огъня заедно с Джулиън… твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог — мой Бог…

Капка кръв изби на върха на пръста и тупна върху мрамора в краката й. Разнесе се изщракване и подът, който бе изглеждал съвършено гладък, се отвори и се плъзна назад, разкривайки черна дупка отдолу.

В дупката имаше плоча. Ема я виждаше много по-ясно, отколкото в съня си. Беше направена от бял базалт и върху нея имаше парабатайска руна, нарисувана с кръв — толкова древна, че отдавна се беше разтворила, оставяйки след себе си само червеникавокафяво петно пън формата на руната.

Дъхът на Ема секна. Въпреки всичко, да се намира в присъствието на нещо толкова древно и могъщо, я стисна за сърцето. С чувството, че се задушава, тя вдигна меча с две ръце, с острието надолу.

Отново се видя как го прави, как стоварва оръжието, как строшава плочата. Представи си звука, с който тя се чупи. Това щеше да е звукът на разбиващи се сърца из целия свят, когато всички парабатай бъдеха разделени. Представи си ги как посягат един към друг в недоумяващ ужас… Джейс и Алек, Клеъри и Саймън.

Болката, която Джулиън щеше да изпита.

Ема зарида безмълвно. Щеше да бъде изгнаница, парий, прокудена като Каин. Представи си как Клеъри и останалите се извръщат от нея с изражения на омраза. Не можеш да нараниш хората по този начин и да очакваш да ти простят.

А после отново си спомни Даяна в Туле. Руните им започнали да горят като огън, сякаш във вените им имало пламъци вместо кръв. Казваха, че оръжията на онези, които се биели с тях, се пръсвали в ръцете им. Черни линии плъзвали по телата им и те станали чудовищни… физически чудовищни. Не го видях с очите си… чух само истории от трета ръка. Разкази за безпощадни, огромни лъскави създания, сриващи цели градове. Себастиан беше принуден да отприщи хиляди демони, за да ги озапти. Загинаха много мундани и ловци на сенки.

Двамата с Джулиън не можеха да станат чудовища. Не можеха да унищожат всички, които познаваха и обичаха. По-добре да разруши всички парабатайски връзки, отколкото да бъде отговорна за смърт и разруха. Струваше й се, че бе минала цяла вечност, откакто Джем й беше обяснил за проклятието. Бяха опитали всичко, за да го избегнат.

Много скоро могъществото ги карало да полудеят, докато не се превърнели в чудовища. Унищожавали семействата си, останалите хора, които обичали. Смърт ги заобикаляла отвсякъде.

Нямаше друг начин за бягство, освен този. Ръцете й стиснаха по-силно дръжката на меча. Тя вдигна Мелартак.

Прости ми, Джулиън.

— Спри! — В Града от кости отекна глас. — Ема! Какво правиш?

Тя се обърна, без да се отдръпва от Говорещите звезди или да свали меча. Джулиън стоеше на входа на залата. Беше пребледнял и се взираше потресено в нея. Очевидно беше тичал: едва си поемаше дъх, в косата му имаше листа, обувките му бяха изцапани с кал.

— Не се опитвай да ме спреш, Джулиън. — Гласът й не беше по-силен от шепот.

Той разпери ръце, сякаш за да покаже, че не е въоръжен, и направи крачка към нея. Ема поклати глава и той спря.

— Винаги съм мислел, че аз ще съм този, който ще го направи. Не съм предполагал, че ще бъдеш ти.

— Върви си, Джулиън. Не искам да бъдеш тук за това. Ако ме открият тук, искам да ме открият сама.

— Знам. Жертваш себе си. Знаеш, че ще обвинят някого, някой с достъп до Меча на смъртните, и искаш този някой да бъдеш ти. Познавам те , Ема. Знам точно какво правиш. — Той направи още една крачка към нея. — Няма да се опитам да те спра. Но и не можеш да ме накараш да те оставя.

— Трябва да го направиш! — Гласът й се извиси. — Те ще ме изпратят в изгнание, Джулиън, в най-добрия случай, дори ако Хорас бъде свален; дори Джия не би могла да си затвори очите за нещо такова, никой не би могъл и няма да го стори. Те няма да разберат… Ако сме двамата, ще решат, че сме го направили, за да бъдем заедно, и ти ще изгубиш децата. Няма да допусна това да се случи, не и след всичко…