Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Вълнуваш ли се заради първата си битка? — попита Джейс Кит. Седеше по турски, обвил ръце около Клеъри, която създаваше огромен смор от няколко шоколада.

— Той няма да участва! — заяви тя. — Прекалено е малък, Джейс! — Погледна към Кит. — Не го слушай.

— Изглежда ми достатъчно голям — каза Джейс. — Аз участвах в битки, когато бях на десет години.

— Стой далече от децата ми — рече Магнус. — Държа те под око, Херондейл.

За миг Кит усети тръпка, преди да осъзнае, че Магнус не говори на него. А после друга, когато осъзна, че бе реагирал несъзнателно на името Херондейл.

— Това е страхотно — прозя се Хелън. — Толкова отдавна не бях ходила на палатка. На остров Врангел не може да ходиш на палатка. Пръстите ти ще се превърнат в ледени висулки и ще се отчупят.

Ема се намръщи.

— Къде е Кристина?

Кит се огледа наоколо: Ема беше права. Кристина се беше измъкнала от групичката.

— Не трябва да се доближава до ръба на гората — намръщи се Магнус. — Пълно е с капани. Изключително добре скрити, щом аз го казвам. — Той понечи да се изправи. — Ще ида да я доведа.

Марк и Кийрън вече бяха станали.

— Ние ще я намерим — побърза да каже Марк. — В Лова научихме много за капаните.

— А малцина познават тайните на гората така, както елфите — добави Кийрън.

Магнус сви рамене, но в очите му блещукаха многозначителни искрици, които Кит не разбра съвсем.

— Добре. Вървете.

Те потънаха в сенките, а Ема се усмихна и набучи ново парче маршмелоу на една клечка.

— Предлагам да вдигнем тост. — Ейлийн взе пластмасова чаша с вода. — Да пием за това никога вече да не бъдем разделяни от семействата ни. — Тя се загледа в огъня. — След утрешния ден никога вече няма да допуснем Клейвът да ни го причини отново.

— Да не бъдем разделяни от семейство или приятели — каза Хелън, вдигайки на свой ред чашата си.

— Нито от парабатаи — добави Саймън, намигвайки на Клеъри.

Алек и Джейс издадоха одобрителни звуци, но Джулиън и Ема не продумваха. Ема изглеждаше мрачно нещастна, приковала очи в чашата си с вода. Като че ли не виждаше Джулиън, който я погледна за миг, преди да откъсне очи с усилие.

— За това никога да не се разделяме. — Кит погледна над огъня към Тай, чието слабичко лице бе обгърнато в светлината на червено-златните пламъци.

— За това никога да не бъдем разделяни — каза, натъртвайки тежко думите по начин, от който Кит потрепери, по причини, които и сам не разбираше.

Мерис не можеше да се върне в дома на инквизитора, тъй като Хорас и Зара се бяха нанесли там. Вместо това отведе Дру и останалите в къщата на Греймарк, същата, в която Клеъри беше отседнала, когато бе дошла в Идрис за първи път.

Дру бе отишла да си легне веднага щом беше станало възможно да го направи, без да бъде груба. Лежеше, придърпала завивките до брадичката си и гледаше как последните лъчи на слънцето угасват зад кръглите прозорци. Тази част от къщата гледаше към градина, пълна с рози с цвета на стара дантела. Декоративни решетки се катереха до прозорците и ги обрамчваха, в разгара на лятото вероятно приличаха на огърлици от рози. Старинни каменни къщи се спускаха по хълма към стените на Аликанте, стени, пред които утре щяха да застанат редици ловци на сенки, обърнати към Нетленните поля.

Дру се сгуши още по-дълбоко под завивките. Чуваше как в съседната стая Мерис пее на Макс, Рафи и Тави весела песничка на френски. Странно бе да си прекалено голям, за да те успокояват с песен, но прекалено малък, за да участваш в приготовленията за битка. Дру започна да изрежда имената им, сякаш за късмет: Джулс и Ема, Марк и Хелън, Тай и Ли…

Не. Не Ливи.

Пеенето беше спряло. Дру чу стъпки по коридора, вратата на стаята й се отвори и Мерис надникна вътре.

— Всичко наред ли е, Друзила? Имаш ли нужда от нещо?

Дру би искала чаша вода, но не беше сигурна как да говори със страховитата, тъмнокоса баба на Макс и Рафи. По-рано я беше чула да си играе с Тави и оценяваше колко мила бе с тях тази жена, която на практика им беше непозната. Просто й се щеше да знаеше как да го каже.

— Не, благодаря — отвърна. — Нямам нужда от нищо.

Мерис се облегна на касата на вратата.

— Знам, че е трудно. Когато бях малка, родителите ми непрекъснато вземаха брат ми Макс на лов за демони и ме оставяха сама вкъщи. Твърдяха, че ще ме е страх, ако отида с тях. Все се опитвах да им кажа, че повече се страхувах, тревожейки се, че никога няма да се върнат.

Дру се опита да си представи Мерис като дете и не успя. Струваше й се прекалено стара дори да бъде майка, макар да знаеше, че не е така. Всъщност Мерис беше наистина млада баба, но Дру бе свикнала хора, изглеждащи като Джулиън и Хелън, да й бъдат като майка и баща.