Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Удаде й се възможност да го стори по-рано, отколкото беше очаквала. Не я свърташе сама в палатката — Кристина помагаше на Ейлийн и Джулиън, които се бяха заловили да приготвят вечеря. Останалите обсъждаха тихичко карти и планове, с изключение на Джейс, който беше заспал с глава в скута на Клеъри.

Ема не бе в състояние да се съсредоточи. Тялото и умът й туптяха от енергия. Всичко, което искаше да направи, бе да говори с Джулиън. Знаеше, че не може, но нуждата да му каже всичко беше болезнена. Никога досега не бе вземала толкова променящо живота решение, без да му каже.

В крайна сметка си метна един пуловер и отиде да обиколи периметъра на лагера. Въздухът тук миришеше толкова различно от дома — борове, гора, дим от лагерни огньове. Навътре в сушата, без дъх на сол или море. Изкачи едно малко скалисто възвишение над лагера и погледна надолу.

Утре щяха да отидат, за да предизвикат Хорас Диърборн и неговата Кохорта. Много вероятно бе да се стигне до конфронтация. А нейният парабатай, онзи, който винаги се беше бил до нея, щеше да бъде изгубен. По един или друг начин.

Слънцето залязваше, хвърляйки искри от далечните демонски кули. Ема чуваше нощните птички, чуруликащи в близката гора, и се опитваше да не мисли какво друго се спотайва в нея. Усети, че зъзне… не, трепереше . Чувстваше се дезориентирана, почти замаяна, мисловните й процеси бяха разпилени, сякаш умът й препускаше прекалено бързо, за да е в състояние да се съсредоточи.

— Ема! — Кристина изкачваше възвишението към нея, тъмните й очи бяха пълни със загриженост. — Потърсих те в палатката, но ти не беше там. Добре ли си? Или си на пост?

Стегни се, Ема.

— Просто си помислих, че някой трябва да държи нещата под око. Нали се сещаш, в случай че група членове на Кохортата решат да видят какво става в Брослинд.

— Значи, си на пост.

— Нещо такова — отвърна Ема. — Какво става с теб и Кийрън, и Марк?

— Ау, ау! — Кристина приседна на една скала, плясвайки се леко по челото. — Наистина ли? Точно сега?

Ема се настани до приятелката си.

— Не е нужно да говорим за това, ако не искаш. — Тя насочи пръст към Кристина. — Обаче ако утре и двете загинем в битка, никога няма да сме имали възможност да го обсъдим и ти никога няма да си могла да се възползваш от огромната ми мъдрост.

— Вижте го само това лудо момиче — каза Кристина, махвайки към една невидима публика. — Добре де, добре. Какво те кара да мислиш, че се случва нещо ново?

— Виждам го в начина, по който се гледате. Никога не съм виждала нещо подобно.

Въпросът й начаса отрезви Кристина, която вдигна ръка към медальона на гърлото си, както правеше често.

— Не знам как да постъпя. Обичам и двамата. Обичам Марк, обичам и Кийрън. Обичам ги по различен начин, но еднакво силно.

— Те искат ли да избереш? — попита Ема предпазливо.

Кристина вдигна очи към залеза — ивици от златно и червено над дърветата.

— Не. Не, не искат от мен да избера.

— Разбирам. — Ема не беше сигурна, че разбира. — Ами тогава…

— Решихме, че е невъзможно — обясни Кристина. — Кийрън, Марк и аз… и тримата се страхуваме. Ако сме заедно, по начина, по който искаме, ще донесем нещастие на онези, които обичаме.

— Нещастие? Защо?

Ръцете на Ема отново бяха започнали да треперят и тя ги пъхна между коленете си, та Кристина да не забележи.

— Кийрън се бои за земите на елфите — обясни Кристина. — След толкова много ужасни крале, след толкова много жестокост той иска да се върне и да заеме място в Двора, за да се погрижи за добруването на хората си. Не може да им обърне гръб и нито Марк, нито аз искаме да го направи. Ала за нас… не можем да видим бъдещето. Дори ако Кохортата я няма, това не означава край на Студения мир. Марк се бои за Хелън, за всички от семейство Блекторн — че ако е обвързан с елфически принц и всички го знаят, семейството му ще бъде наказано. Така че никога няма да се получи. Разбираш ли?

Ема въртеше стръкче трева между пръстите си.

— Никога не бих те съдила — каза тя. — Първо, защото си ти и второ, защото едва ли имам правото да съдя когото и да било. Но ми се струва, че оставяш страха ти да попречи на онова, което искаш наистина, защото онова, което искаш наистина, е това, от което се боиш.

Кристина примига.

— Какво искаш да кажеш?

— Погледнато отстрани, ето какво виждам. Когато Марк и Кийрън са заедно сами, се оказват въвлечени обратно в трудното си минало. То ги поглъща. Когато ти и Марк сте заедно, той се тревожи, че не е достатъчно добър за теб, каквото и да казваш ти. А когато ти и Кийрън сте заедно, понякога не можете да преодолеете разстоянието между нефилимското разбиране и елфическото разбиране. Марк ви помага да се справите с тази пропаст. — Слънцето почти беше залязло, небето беше придобило тъмносин цвят и изражението на Кристина беше скрито в сянка. — Това струва ли ти се неправилно?