Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Ала те винаги се връщаха — каза Мерис. — Твоето семейство също ще се върне. Знам, че онова, което Джулиън е намислил, е рисковано, но той е умен. Хорас не би опитал нищо опасно пред очите на толкова много хора.

— Трябва да заспивам — каза Дру тихичко и Мерис въздъхна, кимна й разбиращо и затвори вратата. Ако си беше вкъщи, обади се едно гласче в главата й, нямаше да е нужно да моли за нищо — Хелън, която знаеше, че Дру обича чай, но кофеинът й пречи да заспи, щеше да дойде с чаша от безкофеиновата смес, която бяха купили в Англия, с мляко и мед, така както Дру го обичаше.

Хелън й липсваше, даде си сметка тя. Беше странно чувство, в един момент гневът й към Хелън се беше изпарил. Сега й се искаше само да се беше сбогувала както трябва с голямата си сестра, преди да си тръгне от Института.

А може би беше по-добре, че не се беше сбогувала както трябва със семейството си. Може би това означаваше, че непременно ще ги види отново.

Може би означаваше, че ще бъдат по-склонни да й простят, когато открият какво възнамерява да направи.

Светлината в коридора угасна. Мерис явно си лягаше. Дру отметна одеялото. Отдолу беше напълно облечена, чак до тежките обувки и бойното яке. Стана от леглото и отиде до кръглия прозорец, който беше закован, но тя го беше очаквала. Извади малка кама с острие от адамас и се зае да го изкърти.

Кит лежеше буден в мрака и броеше звездите, които виждаше през отвора на палатката.

Ема и Джулиън им бяха казали, че звездите в земите на феите са различни, но тук, в Идрис, те бяха същите. Същите съзвездия, които през целия си живот беше гледал да надничат през смога над Лос Анджелис, грееха над Брослиндската гора. Въздухът тук беше кристалночист и звездите изглеждаха почти смущаващо близки, сякаш би могъл да се протегне и да улови една от тях в шепа.

Тай не се беше върнал заедно с него от лагерния огън. Кит не знаеше къде е. Дали бе отишъл да говори с Джулс или Хелън? Дали бродеше из гората? Не, Саймън и Изабел щяха да го спрат. А може би бе открил в лагера животинче, което харесваше. Мислите на Кит препускаха. Къде е? Защо не ме взе със себе си? Ами ако не може да опитоми тукашните катерици като онези у дома? Ами ако те го нападнат?

Кит простена, изрита завивките и посегна към якето си.

Тай подаде глава в палатката.

— А, добре, вече се приготвяш.

Кит понижи глас.

— Какво искаш да кажеш с това, че се приготвям? За какво?

Тай приклекна и надникна в палатката.

— Да отидем при езерото.

— Тай. Трябва да ми обясниш. Недей да предполагаш, че знам за какво говориш.

Тай изпусна дъха си толкова силно, че тъмният му перчем потрепна над челото му.

— Взех магията със себе си и всички съставки. Най-доброто място за възкресяване на мъртвите е близо до вода. Мислех да го направим край океана, но езерото Лии е още по-подходящо. То и така вече е магическо място.

Кит примига замаяно, имаше чувството, че се е събудил от кошмар само за да открие, че все още сънува.

— Но нали нямаме онова, което ще задейства магията. Шейд не ни даде катализатор.

— Мина ми през ума, че може да го направи — каза Тай. — Затова, когато бяхме на Пазара на сенките последния път, взех източник на енергия. — Той бръкна в джоба си и извади прозрачно стъклено кълбо с размерите на кайсия. Червено-оранжев пламък бушуваше в него, сякаш беше малка, огнена планета, макар че очевидно бе хладно на допир.

Кит се дръпна назад.

— Откъде се взе това ?

— Казах ти, от Пазара на сенките.

Кит усети как го залива вълна на паника.

— Кой ти го продаде? Откъде изобщо знаеш, че ще подейства?

— Трябва да подейства. — Тай прибра кристала в джоба си. — Кит, това е нещо, което трябва да направя. Ако утре има битка, знаеш, че двамата с теб няма да бъдем част от нея. Мислят, че сме прекалено малки, за да се бием. Това е начинът, по който мога да помогна, без да се бия. Ако съживя Ливи, семейството ни отново ще бъде цяло за битката. Ще означава, че всички отново ще бъдат щастливи.

Ала щастието не е нещо толкова просто — искаше му се на Кит да извика. — Не можеш да го направиш на парчета и отново да го сглобиш, без да останат пукнатини.

Гласът му беше хриплив.

— Опасно е, Тай. Прекалено опасно. Не мисля, че е добра идея да се забъркваме в подобна магия с неизвестен източник на енергия.

Изражението на Тай се затвори. Беше като да видиш как се захлопва врата.

— Вече проверих за капани. Знам как да стигнем до там. Мислех, че ще искаш да дойдеш с мен, но дори ако не го направиш, аз ще отида сам.