Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не — отвърна Кристина след дълга пауза. — Но не…

— Страхуваш се от онова, от което се страхуват всички. От това сърцето ти да не бъде разбито, от това да не бъдеш нещастна заради любов. Но това, което казваш, то е точно каквото иска Кохортата. Искат да накарат всички да се боят, да стоят настрани един от друг, защото създадоха атмосфера на страх и подозрение, където можеш да бъдеш наказан за това, че си с някого, когото обичаш. Ако успеят да наложат своето, ще накажат Алек за това, че е с Магнус, но това не означава, че Магнус и Алек трябва да се разделят. Има ли смисъл в това, което казвам?

— Дори прекалено. — Кристина подръпваше един висящ от ръкава й конец.

— Едно знам със сигурност — рече Ема. — Кристина, от всички хора, които познавам, ти си най-великодушната и прекарваш най-много време, мислейки за онова, което прави другите щастливи. Смятам, че трябва да сториш онова, което ще направи теб щастлива. Заслужаваш го.

— Благодаря ти. — Кристина й отправи разтреперана усмивка. — Ами ти и Джулиън? Вие как сте?

Стомахът на Ема се сви, изненадвайки и нея самата. Сякаш да чуе думите „ти и Джулиън“ бе отключило нещо вътре в нея. Тя потисна чувството, опитвайки се да го сложи под контрол.

— Толкова е трудно — прошепна. — С Джулиън не можем дори да разговаряме. А най-доброто, на което бихме могли да се надяваме, когато всичко това свърши, е изгнание.

— Знам. — Кристина взе ръката й в своята. Ема се опита да овладее треперенето й. Успокояващият допир на Кристина помогна. За кой ли път на Ема й се прииска да я беше срещнала по-рано и Кристина да беше станала неин парабатай. — След изгнанието, ако то се случи, ела да живееш с мен, където и да съм. Мексико, където и да е. Аз ще се погрижа за теб.

Звукът, откъснал се от Ема, беше нещо средно между смях и хлип.

— Ето това имам предвид. Винаги помагаш на другите, Тина.

— Ами добре, в такъв случай ще те помоля да направиш нещо за мен.

— Какво? Ще направя всичко. Освен ако няма да ядоса майка ти. Майка ти ме плаши.

— Искаш да убиеш Зара, ако има битка, нали? — попита Кристина.

— Тази мисъл ми мина през главата. Добре, да. Ако някой друг го направи, страшно ще се ядосам. — Ема се намръщи престорено.

Кристина въздъхна.

— Дори не знаем дали ще има битка, Ема. Ако Зара се спаси или бъде хвърлена в затвора, или избяга, или някой друг я убие, не искам да мислиш за това. Съсредоточи се върху онова какъв искаш да бъде животът ти след утрешния ден.

След утрешния ден, ще бъда изпратена в изгнание — помисли си Ема. — Ще те видя ли отново някога, Кристина? Винаги ли ще ми липсваш?

Кристина присви загрижено очи.

— Ема? Обещай ми.

Но преди Ема да успее да обещае, преди да успее да каже каквото и да било, гласовете на Ейлийн и Хелън прорязаха вечерния въздух, викайки ги да слизат за вечеря.

— Някой някога опитвал ли е сморове с кетчуп? — попита Изабел.

— Ето защо не те бива като готвачка — каза Алек. Саймън, увит в пуловер и облегнат на един пън, се смъкна надолу, сякаш се надяваше да стане невидим. — Ти харесваш отвратителни храни. Не се получава така просто случайно.

— Аз харесвам сморове с кетчуп — обади се Саймън лоялно и оформи безмълвно Не ги харесвам към Клеъри.

— Знам — каза Клеъри. — През парабатайската връзка усещам колко много не ги харесваш.

— Джулиън е отличен готвач — каза Ема, набучвайки един маршмелоу. Магнус, който беше осигурил пакети с тях, заедно със задължителните шоколад и бисквити, й хвърли мрачен поглед, който казваше: Стой настрани от Джулиън, както и от готвенето му.

— Аз също съм отличен готвач — подхвърли Марк, докато слагаше жълъд върху своя смор. Всички го зяпнаха.

— Това е по-силно от него — заяви Кристина лоялно. — Толкова дълго е живял с Дивия лов.

— Аз не го правя — каза Кийрън, ядейки своя смор по правилния начин. — Марк няма извинение.

— Никога не съм си представял ловците на сенки да ядат сморове. — Кит се огледа около огъня. Беше като от сцена от мечтите за летуване на палатка, които беше имал като малък — огънят, дърветата, всички увити в пуловери и насядали върху пънове, с пушек в очите и косите. — От друга страна, това е първият смор в живота ми, който не е излязъл от кутия.

— В такъв случай не са били сморове — обади се Тай. — А бисквити. Или някаква зърнена закуска.

Кит се усмихна и Тай му се усмихна в отговор. Облегна се на Джулиън, който седеше до него, и Джулиън обви разсеяно ръка около по-малкия си брат, разрошвайки косата му.