Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Анабел Блекторн ги погледна с нетрепващи синьо-зелени очи.

— Е, как мина срещата? — попита Хорас. — Предположихме, че не толкова добре, като се има предвид колко много ловци на сенки се върнаха в Идрис.

— Мисля, че това е част от намеренията им. — Хорас сбърчи чело, докато Анабел се настаняваше сковано в един стол срещу бюрото. Зара я гледаше предпазливо. Хорас все я наричаше дар от Тъмния крал, но Зара може би не я смяташе за дар. — Като се изключи фактът, че бях там.

— И никой не се досети, че не си Оскар? — попита Зара.

— Очевидно не. — Анабел изучаваше ръцете си, сякаш й бяха непознати. — Планът им е прост до степен на елементарен. Което би могло да бъде сметнато за преимущество, ще има по-малко неща, които да се объркат.

Хорас се наведе напред, отпуснал ръце върху бюрото.

— Да не искаш да кажеш, че би трябвало да се притесняваме?

— Не — отвърна Анабел, докосвайки замислено гравираната стъкленица, която носеше на врата си. В нея се вихреше червена течност. — Единственото им преимущество е елементът на изненада. Глупаво е от тяхна страна да предположат, че няма да бъдат предадени. — Тя се облегна в стола си. — Да започнем с най-важното. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд са живи…

Ема стоеше на прага на Института. И последните долноземци си бяха отишли; самите те скоро щяха да тръгнат за Брослиндската гора. Брат Шадрак бе уверил Джулиън и останалите, че всички стражи в Идрис бяха повикани обратно в града за преговорите. Гората щеше да е пуста.

Следобедното слънце блещукаше над морето и тя се зачуди смътно дали след днешния ден щеше да види отново Тихия океан. Много отдавна баща й, й беше казал, че светлинките, танцуващи по повърхността на морската вода, идват от искрящите скъпоценни камъни отдолу и че ако мушнеш ръка под повърхността, можеш да уловиш скъпоценен камък в шепата си.

Ема протегна ръка пред себе си с дланта нагоре и се замисли за думите на Джем, а после за тези на Даяна.

Руните им започнали да горят като огън, сякаш във вените им имало пламъци вместо кръв. Казваха, че оръжията на онези, които се биели с тях, се пръсвали в ръцете им. Черни линии плъзвали по телата им и те станали чудовищни… физически чудовищни.

От вътрешната страна на ръката й, под лакътя, някога бледата гладка кожа сега бе покрита с тъмна паяжина от черни линии — като пукнатини върху мрамор, — голяма почти колкото дланта й.

В Брослиндската гора беше хладно, наближаващата есен добавяше студена металическа тръпка на въздуха, която Ема усещаше върху езика си.

Тишина се беше възцарила изведнъж след суматохата на пътуването с Портала, опъването на палатки на една поляна между прастарите дървета и зелената земя. Бяха далече от поразените участъци, увери ги Даяна. И далечината, над върховете на дърветата Ема виждаше проблясващите демонски кули на Аликанте.

Стоеше върху едно възвишение над мястото, където се бяха разположили на лагер. Бяха опънали около дузина палатки, пред всяка от които горяха по две факли. Отвътре бяха уютни, с дебели килими на пода и дори одеяла. Алек беше изгледал остро Магнус, когато те се бяха появили от нищото.

— Не съм ги откраднал — заявил бе Магнус, взирайки се упорито в ноктите си. — Взех ги назаем.

— Значи, ще ги върнеш на туристическия магазин? — попитал бе Алек с ръце на хълбоците.

— Всъщност ги взех от един склад, където държат реквизит за филми. Ще мине цяла вечност, преди някой да забележи, че ги няма. Не че няма да ги върна, разбира се — побързал бе да добави. — Слушайте, всички! Опитайте се да не подпалите палатките си! Те не са наши!

— Хората подпалват ли ги обикновено? — попита Кийрън, който имаше цяла палатка само за себе си: Марк и Джулиън деляха една, а Ема и Кристина бяха заедно в друга. — Това някаква традиция ли е?

Марк и Кристина му се усмихнаха. Странността, случваща се с тях тримата, все повече се усилваше, помисли си Ема и реши да попита Кристина какво става.