Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Можем да устоим на Кохортата — заяви Нене и Марк я погледна учудено. — Те са много по-малочислени от долноземците.

— Ако изгубим, трябва да се боите не само от Кохортата — рече Джулиън. — Ако добрите ловци на сенки не могат да им се противопоставят, те ще започнат да унищожават и контролират долноземците. И докато го правят, няма да има кой да се изправи срещу злото, прииждащо от други светове. Толкова са обсебени от предразсъдъците си, от въображаемата си чистота и законите си, че са забравили нашата мисия: Бранете този свят от демони.

През стаята премина шепот; звук на ужас. Аз видях свят, покорен от демони — би искала да каже Ема. — В него няма място за долноземци.

— Ние сме армия. Съпротива — заяви тя. — Искаме справедливост. Няма да бъде приятно, но ще става само по-зле. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голяма вреда ще нанесат те и толкова повече кръв ще трябва да бъде пролята, за да бъдат спрени.

— Хорас не иска война — добави Даяна. — Иска слава. Ако изглежда така, сякаш ще се изправи срещу опасност, вярвам, че ще отстъпи.

— Ако сме армия, какво е името ни? — попита Саймън.

Джулиън се обърна и махна кабарчетата, които придържаха знамето на стената сгънато. Множеството ахна, когато то се разгъна.

Джулиън беше нарисувал знаме — от онези, които една войска би носила във време на война. Централното място беше заето от сабя с острието надолу, нарисувана в блещукащо бледо злато. Зад нея имаше чифт разперени ангелски крила, а наоколо бяха пръснати долноземски символи: звезда за вампирите, книга със заклинания за магьосниците, луна за върколаците и четирилистна детелина за феите.

От дръжката на сабята висеше медальон, на който имаше обръч от тръни.

— Името ни е Стражата на Ливия — заяви Джулиън и Ема видя как Тай се изпъна в стола си. — Ще носим това знаме в чест на сестра ми, та всички онези, които пострадаха от Кохортата, да не бъдат забравени.

Погледът на Джейс обходи стаята.

— Ако има някой, който не иска да се бие заедно с нас, може да си тръгне сега. Никой няма да го упрекне.

Стаята беше потънала в тишина. Не се раздвижи нито един стол. Облегнати на стената до вратите, Желязната сестра и Мълчаливият брат, които бяха дошли да наблюдават ставащото, не помръдваха.

Единствено Ема чу тихата въздишка на облекчение, откъснала се от гърдите на Джулиън.

— А сега — заяви той, — да доуточним плана си.

Седнала на една покрита с трева могила, Дру гледаше как дузина магьосници отварят Портали на ливадата пред Института.

Определено не беше нещо, което бе очаквала да види някога. Някой и друг магьосник или Портал, да, но не и толкова много наведнъж.

През Порталите можеше да различи полята пред стените на Аликанте: невъзможно бе да отворят Портал директно в града на ловците на сенки без предварително разрешение; най-близкото място, до което можеше да се стигне, бяха портите. Което беше окей, защото ловците на сенки трябваше да се оповестят пред Кохортата и да се погрижат Диърборн да узнае, че са там. Дру беше мъничко разочарована — надявала се бе, че ще се втурнат в града, размахали мечове, ала стилът на Джулиън не беше такъв. Ако можеше да постигне целта си без бой, щеше да го стори.

На няколко крачки от нея, Тави си тананикаше, докато търкаляше количка нагоре-надолу по гладката повърхност на една скала.

Дру беше седяла сама по време на срещата, макар че в един момент Кит й се беше усмихнал окуражително. Освен това беше видяла Джулиън да поглежда към нея, докато изричаше „Стражата на Ливия“. Беше погледнал към всички тях, пръснати из стаята: Марк и Хелън, Дру и Тави, и накрая — Тай.

Дру се притесняваше от миналата нощ насам, когато Тай беше излязъл от онази странна пещера на плажа. Кит го беше последвал и не беше там като нея, за да види изражението върху лицето на Тай, когато беше пристъпил навън. Трудно бе да го опише. Наполовина така, сякаш щеше да се разплаче, и наполовина така, сякаш щеше да получи срив, както ставаше понякога, когато нещата му дойдеха в повече. Ливи винаги успяваше да го успокои, ала Дру не знаеше дали би могла да го стори. Не можеше да замени Ливи.

А после Кит беше излязъл от пещерата и изражението на Тай се беше променило, сякаш бе осъзнал нещо. Кит бе изглеждал облекчен и на Дру й се искаше тя също да бъде облекчена.