— Откъде да знаем, че наистина е така? — провикна се Хоакин Акоста Ромеро от Института в Буенос Айрес. Седеше до френското момиче върколак, преметнал ръка около раменете й.
— Защото досега от Кохортата не са правили нищо друго, освен да ви лъжат — обади се Марк. — Казаха ви, че Джейс и Клеъри са мъртви. Че са загинали от ръката на елфите. А ето че те стоят пред вас.
— Защо Тъмният двор би се съгласил да бъде част от кроеж, който ги обвинява в убийство? — попита Вивиан Пенхалоу.
Всички погледнаха очаквателно към Джулиън.
— Защото Кохортата и Тъмният крал вече са се договорили какво точно ще получат и двете страни от тези преговори. Те са представление. Ето защо Хорас иска всички ловци на сенки да могат да ги видят. Защото представлението е по-важно от изхода. Ако го видят да получава от елфите онова, което иска, доверието в Кохортата ще стане толкова голямо, че никога няма да имаме възможност да ги свалим от власт.
Ема се опита да скрие усмивката си. Наистина се върна, Джулиън, помисли си.
— Това управление е готово да убие собствените си хора, за да ги държи под контрол. — Усмивката си бе отишла от лицето на Джулиън, както и всяка следа от развеселеност: изражението му беше каменно и студено. — Този път бяхме ние. По щастлива случайност оцеляхме и стоим тук, за да ви разкажем историята си. Инквизиторът би трябвало да поддържа Закона. Не да се крие зад него като алиби за убийството на собствените си хора.
— Ами убийствата на онези, които не са нефилими? — извика един нага, седнал близо до семейство Кео.
— Също не ги приемаме — каза Джейс.
— И преди сме имали лоши членове в управлението — рече Джулиън. — Ала това е различно. Те унищожиха системата, която би могла да оправи ситуацията. Манипулират Клейва, манипулират всички ни. Създават илюзията за опасност, за да ни контролират с помощта на страха. Твърдят, че елфите са убили Джейс и Клеъри, за да могат да обявят неоправдана война… И под прикритието на този хаос, слагат консула ни в затвора. Кой би могъл да се обяви против войната сега?
Един рус нефилим вдигна ръка.
— Оскар Линдквист — представи се той. — От Стокхолмския институт. Да не се опитвате да кажете, че не бива да ходим в Аликанте? Преговорите са насрочени за утре. Ако не отидем до падането на нощта, ще ни сметнат за дезертьори. Предатели.
— Не — отвърна Джулиън. — Всъщност искаме да се присъедините към останалите ловци на сенки в Аликанте, сякаш всичко е нормално. Не правете нищо, с което да разтревожите Кохортата. Преговорите ще се състоят на Нетленните поля. Ние, съпротивата, ще ги прекъснем пред очите на всички. Ще представим доказателствата си и когато го направим, искаме да застанете на наша страна и да потърсите отговорност от Клейва за стореното.
— Доказателството сме ние — добави Джейс, посочвайки към себе си и Клеъри.
— Мисля, че те се досетиха — измърмори Ема. Видя как в множеството Джем я погледна развеселено и се напрегна. Това е нещо толкова ужасно, че никога няма да го повторя. Никога няма да го направя. При никакви обстоятелства.
Пропъди решително тези думи от ума си. Не можеше да мисли за това точно сега.
— Защо да го правим по време на преговорите? — обади се Морена Педрозо, главата на Института в Рио. До нея седеше момиче с дълга кестенява коса и отегчен вид на годините на Дру. — Защо не го сторим по-рано?
— Хорас иска… не, нуждае се всички да го видят как триумфира над войските на тъмните феи — обясни Джулиън. — Всички ловци на сенки в Идрис ще го гледат с помощта на огромна Проекция. — Сред долноземците пробяга изненадан шепот. — Това означава, че ще могат да видят и чуят не само него, но ако се присъединим към него, и нас. Това е нашият шанс. Кохортата ще събере всички по начин, по който ние не сме в състояние да го направим. Това е нашата възможност да покажем на всички ловци на сенки какво представлява Кохортата в действителност.
— Ами ако се стигне до битка? Ще се бием с други ловци на сенки — каза Оскар Линдквист. — Сигурен съм, че не съм единственият, който не иска това.
— Надяваме се да го направим без битка — отвърна Джулиън. — Но ако се стигне до такава, трябва да бъдем готови.
— Значи, имате план за ловците на сенки. — Хипатия Векс погледна към Кит и Тай и намигна. Ема се почуди какво беше това, но нямаше време да мисли за него. — Ами ние? Защо повикахте долноземците?
— За свидетели — отговори Джулиън. — На една и съща страна сме, на страната, която е срещу Кохортата. Знаем, че сме по-добри, по-силни, когато долноземци и нефилими работят заедно. И искахме да знаете, че дори ако Кохортата е гръмогласна и изпълнена с омраза, те са малцинство. Имате съюзници. — Той се огледа из стаята. — Някои от вас ще бъдат с нас. Кийрън Кралския син. Магнус Бейн. Но що се отнася до останалите… след като ловците на сенки преминат през Портала, отвеждащ в Идрис, ще трябва да се приберете у дома, при хората си. Защото, ако не чуете нищо от нас след преговорите, можете да приемете, че сме били победени. А ако бъдем победени, вие ще сте в опасност.
Читать дальше