Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема затвори очи и когато отново ги отвори, Джулиън беше сам. Сякаш усетил погледа й, той също я погледна. За миг й се стори невероятно млад, сякаш все още беше дванайсетгодишното момче, което всяка седмица изминаваше цяла миля от Института до магистралата и обратно, влачещ тежки торби, та братята и сестрите му да имат какво да ядат.

Само ако ми беше казал — помисли си тя. — Само ако бях знаела, че се нуждаеш от помощ.

Сега не можеше да бъде неговият парабатай, нито партньор. Не можеше да му се усмихне така, както Клеъри се усмихваше на Джейс, нито да сложи окуражаващо длан на гърба му, както Алек правеше с Магнус, нито да вземе ръката му в своята, както Ейлийн бе уловила тази на Хелън.

Можеше обаче да бъде негов съюзник. Можеше да застане заедно с останалите в предната част на помещението и да се изправи срещу множеството. Тя се отправи през стаята към масата.

Марк стигна до Нене едновременно с Хелън. Леля им изглеждаше развълнувана, дългите й бледи пръсти си играеха с изумрудената материя на плаща й. Премести очи между тях, докато се приближаваха, и им кимна кратко и отсечено.

— Миах. Алеса. Радвам се да видя, че сте добре.

— Лельо Нене — каза Хелън. — Радвам се, че дойде и… всичко наред ли е?

— След като кралицата се върна, ми беше наредено да остана в Двора. Оттогава тя е бясна и ми няма доверие. Присъствието ми тук е в нарушение на изрична заповед на моя монарх. — Нене въздъхна. — Възможно е никога вече да не мога да се върна в Двора.

— Нене. — Хелън изглеждаше ужасена. — Не трябваше да идваш.

— Исках да го направя — каза Нене. — Целия си живот прекарах в страх от кралицата. В страх от онова, което исках… да си тръгна от Двора и да живея като една от дивите феи. Ала вие, моите племенници, вие живеете между световете и не се страхувате.

Тя им се усмихна и на Марк му се прииска да изтъкне, че през половината от времето се страхуваше. Не го направи.

— Ще сторя каквото мога, за да ви помогна тук — продължи Нене. — Каузата ви е достойна. Време е на Студения мир да бъде сложен край.

Марк, който нямаше представа, че Джулиън беше обещал край на Студения мир, издаде задавен звук.

— Адаон — каза той. — Знам, че Хелън ти е писала за него. Той ни спаси живота…

— Исках лично да ви донеса новината. Адаон е добре. Стана нещо като фаворит на кралицата и бързо се издигна в двора.

Марк примига. Не го беше очаквал.

— Фаворит?

— Мисля, че Марк иска да знае дали е любовник на кралицата — каза Хелън с обичайната си прямота.

— О, по всяка вероятност. Доста е изненадващо — отвърна Нене. — Фъргюс никак не е доволен, тъй като някога той беше фаворитът.

— Добре дошла, Нене — каза Кийрън, приближавайки се до тях. Беше сменил дънките си с риза от кремав лен и светлобежови бричове. Косата му имаше тъмносиния цвят на нощен океан. — Радвам се да видя, че си добре. Как е Адаон, моят брат? Надявам се, че кралицата не си играе с него?

— Само ако той пожелае — отвърна Нене жизнерадостно.

Кийрън изглеждаше озадачен. Марк зарови лице в ръцете си.

— Ема!

Ема, която отиваше към масата, се обърна и видя Джем да се приближава със срамежлива усмивка. Беше го забелязала да влиза по-рано заедно с Теса, която сега седеше до Катарина Лос. Примига, докато той идваше към нея; струваше й се, че бяха минали векове, откакто го беше видяла за последен път, в ужасния ден на погребението на Ливи.

— Ема. — Джем улови ръката й в своята. — Добре ли си?

Вижда колко уморена изглеждам — помисли си. — Подпухналите ми очи, раздърпаните дрехи, кой знае какво още. Опита да се усмихне.

— Наистина се радвам да те видя, Джем.

Белезите върху бузите му изпъкваха под светлината на полилея.

— Това не е точно отговор на въпроса ми — рече той. — Теса ми разказа за Туле. Изминала си труден път.

— Предполагам, че всички го направихме — отвърна тя тихо. — Беше ужасно… но сега сме тук.

Той стисна ръцете й и ги пусна.

— Исках да ти благодаря. За това, че с приятелите ти помогнахте толкова много за излекуването на болестта сред магьосниците. Ти ми беше по-добър приятел, отколкото аз на теб, méi mei 35 35 Сестричка (китайски). — Б. пр. .

— Не… ти си ми помагал толкова пъти — възрази Ема, а после се поколеба. — Всъщност исках да те попитам нещо.

Джем пъхна ръце в джобовете си.

— Разбира се. Какво?

— Можеш ли да отнемеш Знаците на ловец на сенки?

Джем изглеждаше поразен.