Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ала групичката, събрала се в кухнята, изглеждаше всичко друго, но не и мрачна. Ако не се броеше мястото, където би седяла Ливи, сцената бе почти съвършена: Хелън и Ейлийн, усмихващи се на децата над чашите си с кафе. Марк между Кийрън и Кристина, сякаш никога не го бяха отнемали от семейството му. Джейс и Клеъри, дошли като гости, каквито семейство Блекторн не бе могло да приема, докато Артър все още ръководеше Института. Кит, липсващото късче, от което, без те да го знаят, Тай бе имал нужда, който задигаше един картоф от чинията на Тай, карайки го да се усмихва. Даяна, която излъчваше непоклатимото си спокойствие, внасяща трезвомислие в едно семейство, склонно към драматизъм. Дори Кийрън, чието присъствие като че ли правеше и Марк, и Кристина по-щастливи, най-сетне бе станал част от групата и учеше Тави и Дру да топят ягоди в кленов сироп.

И разбира се, Джулиън, който стоеше до готварската печка и подхвърляше палачинки с лекотата на експерт.

— По една палачинка наведнъж, Тави — тъкмо казваше Хелън. — Да, знам, че можеш да напъхаш три наведнъж в устата си, но това не означава, че трябва да го направиш.

Ема срещна погледа на Джулиън. Видя напрежението в раменете, в устата му, докато я гледаше. Дръж се нормално , помисли си. Това е щастлива, обикновена семейна закуска.

— Направил си палачинки? — попита бодро. — Как ти хрумна?

— Понякога, когато започваш война, ти се иска да направиш палачинки — отвърна Джулиън, докато слагаше две палачинки в една чиния и я подаваше на Ема.

Джейс се задави с печената си филийка.

— Какво каза, Джулиън?

Джулиън погледна към часовника, който висеше на стената над печката. Изключи котлона и спокойно се залови да разкопчае престилката си.

— Всеки момент би трябвало да пристигнат.

— Какво би трябвало да направят? — Даяна остави вилицата си. — Джулиън, за какво говориш?

Тави, който се беше изправил върху един поклащащ се стол, долепил лице до прозореца, изписка развълнувано.

— Кои са всички тези хора, които идват по пътя, Джулс?

Кит и Тай начаса скочиха на крака и изтичаха до прозореца.

— Виждам феи… — каза Тай. — Мисля, че това са върколаци… онези черни коли трябва да са вампири…

— И ловци на сенки — добави Кит. — Толкова много ловци на сенки…

— Светилището е почти готово. — Джулиън остави кърпата за съдове. — Освен ако някой друг не иска да го стори, аз ще сляза, за да посрещна гостите ни.

Джейс се изправи и Клеъри го погледна с тревога: златните му очи бяха присвити от гняв.

— Няма да те питам втори път, Джулиън Блекторн. — В обикновено веселия му глас нямаше и следа от шеговитост. — Какво си направил?

Джулиън подпря хълбок на плота. Ема осъзна с удивление, че макар да изглеждаше много по-млад, беше почти толкова висок, колкото и Джейс.

— Помниш ли, когато каза, че идеята ми за коалиция не е добра, защото не можем да имаме доверие на другите ловци на сенки да ни кажат истината за това на кого са верни?

— Прекрасно си спомням — отвърна Джейс. — Да разбирам, че въпреки това си поканил всички на военно съвещание?

— Те са тук? — избъбри Клеъри. — Ама… аз съм по тениска, на която пише „Сила на еднорог“…

— Еднорозите не съществуват — каза Джейс.

— Знам — отвърна Клеъри. — Затова е забавно .

— Да се върнем на темата за предателството… — започна Джейс.

— Ами ако ти кажа, че очаквам предателство? — каза Джулиън. — Всъщност, че разчитам на него? Че е част от плана ми?

— Какъв план? — попита Джейс.

— Аз винаги имам план — заяви Джулиън спокойно.

Дру вдигна чашата си с кафе.

— Радвам се, че се върна, Джулс. Липсваха ми шантавите ти кроежи.

Хелън също се беше изправила на крака. Ейлийн като че ли се мъчеше да не се разкиска.

— Как успя да ги поканиш всичките тук? — попита Хелън. — Как изобщо се свърза с толкова много долноземци и нефилими, и то толкова бързо?

— В продължение на години си кореспондирах с тях — отвърна Джулиън. — Знам как да пращам огнени съобщения на магьосници и ловци на сенки, съобщения в жълъд в земите на феите, както знам и телефонните номера на всички важни вампири и върколаци. Знаех как да се свържа с Долноземско-нефилимския съюз. Трябваше да знам всички тези неща. В продължение на пет години това ми беше работата.

— Но не им ли пишеше от името на Артър преди? — попита Хелън, видимо разтревожена. — На кого се преструваше този път?

— Написах писмата от свое име — каза Джулиън. — Познавам тези хора. Познавам характерите им. Знам кои от тях ще застанат на наша страна. И продължение на години оглавявах Института тук. Свързах се със своите съюзници, защото моя работа бе да знам кои са съюзниците ми. — Гласът му беше тих, но твърд. В думите му нямаше нищо неуважително, но Ема знаеше какво има предвид: От години съм дипломат, тайно и непризнат от никого. Ала това не означава, че не бях добър. Възползвах се от тези умения… независимо дали ви харесва, или не.