Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не можем да се изправим срещу Кохортата сами — добави той. — Те са част от нас. Част от управлението ни. Не са външна заплаха, каквато беше Себастиан. Нуждаем се от тези съюзници. Ще видите.

А после погледна към Ема, сякаш това бе по-силно от него. Посланието в очите му беше ясно. Макар да беше замаяна от онова, което беше сторил, той се надяваше на одобрението й. Както винаги.

Ема усети изгарящо туптене в парабатайската си руна. Потръпна и сведе поглед към ръката си: кожата й беше гореща и опъната, ала руната изглеждаше нормално. Беше просто поглед, помисли си. Това бе всичко.

— Ще ти помогна да довършиш подготовката на светилището — каза. — Ще ни трябват столове…

Кийрън се изправи на крака, прибирайки морскосинята си коса зад ушите.

— Аз също ще помогна. Благодаря ти от името на хората ми, задето покани долноземците като равни. Имаш право. Никой от нас не може да направи това сам.

Даяна се изправи.

— Ще изпратя съобщение на Гуин. Знам, че с удоволствие ще дойде и ще може да разчитаме на Дивия лов на наша страна.

Ред бе на Кристина да се изправи.

— Свърза ли се с Института в Мексико Сити?

— Да — отвърна Джулиън. — Майка ти каза, че ще се радва да присъства.

Кристина придоби разтревожен вид.

— Трябва да се преоблека — каза и се втурна навън.

По-малките деца Блекторн гледаха с широко отворени очи как Джейс вдига ръка. Ема се напрегна. Джейс беше могъщ ловец на сенки — не само физически, но и политически. Двамата с Клеъри можеха да осуетят всеки аспект от този план, ако поискаха.

— Покани ли Магнус и Алек? — попита Джейс. — Знаят ли, че плановете ни са се променили?

Плановете ни. Ема започна да се отпуска.

— Разбира се — отвърна Джулиън. — Поканих всички, за които сметнах, че ще бъдат на наша страна. И им казах да се свържат с онези, на които имат доверие.

— Това вероятно е лоша идея — рече Джейс. — Небивало лоша идея. Толкова лоша, че ще остане и историята. Само че…

Клеъри скочи на крака.

— Това, което иска да каже, е: бройте ни. Обожаваме лошите идеи.

— Така си е — призна Джейс и по лицето му се разля усмивка. Изведнъж отново изглеждаше на седемнайсет години.

Последна се изправи Ейлийн.

— Строго погледнато, това е моят Институт. Правим това, което аз кажа. — Тя замълча за миг. — А аз правя това, което Хелън иска. — Какво искаш, миличка?

Хелън се усмихна.

— Искам военно съвещание — заяви тя. — Да се приготвим.

Точеха се през отворените врати на светилището един след друг: като че ли безконечен поток от долноземци и ловци на сенки.

Първи влязоха вампирите с бледите си като хартия лица и хладна елегантност, вдигнали омагьосани чадъри, докато изкачваха няколкото стъпала, които деляха колите им със затъмнени стъкла от входа на Института, нетърпеливи да избягат от слънцето. Ема зърна Лили Чен сред тях, облегната на ръката на висок вампир с коса на расти. Групичка русокоси шведски вампири влязоха, бъбрейки си със семейство Линдквист, които оглавяваха Института в Стокхолм.

Имаше върколаци от цял свят: Люк Гароуей, брадясал и раздърпан във фланеленото си сако, с майката на Клеъри, Джослин, до себе си. Върколаци с шотландски полички и ханбок, и цинао 34 34 Съответно: традиционно корейско и китайско облекло. — Б. пр. . Мая Робъртс и Бат Васкес… Ема усети как я жегва болка при мисълта за другите Мая и Бат в Туле: все така заедно, все така уловени ръка за ръка.

Имаше и магьосници — повече, отколкото Ема беше виждала някога на едно място. Катарина Лос, синьокожа и белокоса, вървеше заедно с Теса и Джем, беше облечена в униформата на медицинска сестра и се оглеждаше замислено наоколо. Очите й се спряха върху Кит с тихо разпознаване, което той, погълнат от разговора си с Тай, не забеляза.

Хипатия Векс, с бронзовата си коса и тъмната кожа, царствена и любопитна. Магьосници с прилепови крила, с копита и хриле, и очи с цветовете на дъгата, с деликатни пипалца и извити еленски рога. Жена с прилепово лице, която се приближи до Кристина и заприказва тихичко на испански. Мургав магьосник с бяло петно във формата на паяжина върху бузата.

И разбира се, ловци на сенки. Ема и преди беше виждала голям брой ловци на сенки, събрани заедно (беше присъствала на доста заседания на Съвета), но я изпълни задоволство да види, че толкова много нефилими се бяха отзовали на повикването на Джулиън. Той стоеше в предната част на стаята, където семейство Блекторн и приятелите им бяха натъкмили набързо една маса. На стената зад нея висеше сгънато знаме. Джулиън се облягаше уверено на масата, но Ема усещаше напрежението, струящо през него като ток по електрически жици, докато ловците на сенки влизаха един по един в светилището.