Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Джули Бовейл и Беатрис Мендоса, чиито парабатайски руни проблясваха върху ръцете им. Марисол Гарса, облечена в бяло в памет на Джон Картрайт. Магнус и Алек току-що бяха пристигнали заедно с Мерис и децата си и застанали до вратата, поздравяваха долноземците, докато от другата страна Хелън и Ейлийн посрещаха ловците на сенки. Кадир Сафар от нюйоркските нефилими кимна мрачно на Даяна, преди да отиде да поговори с Мерис, която дундуркаше малкия син Макс в скута си, докато Рафи тичаше в кръг около тях.

Семейство Ромеро бяха дошли от Аржентина, семейство Педрозо от Бразилия, семейство Кео от Камбоджа и семейство Роузуейн от Северна Англия. Дребничка тъмнокоса жена се втурна към Кристина и я прегърна с всичка сила. Майката на Кристина! Ема усети, че я обзема желание да се поклони на жената, измислила прякора на Съвършения Диего.

— Хубаво е да видим Долноземско-нефилимския съюз в действие — каза Марк, който помагаше на останалите да подредят редиците столове. Беше си облякъл строго тъмно сако, в опит да изглежда по-сериозен. Също като грижливо подредената храна от срещата онзи ден, този малък жест накара сърцето на Ема да се свие от нежност. Съществуваха много начини да служиш на семейството си, помисли си тя. Джулиън го правеше с големи, пламенни жестове; тези на Марк бяха по-малки и тихи, но също толкова съдържателни.

— Алек като че ли познава всички долноземци тук.

Така беше — Алек тъкмо поздравяваше момиче върколак, което говореше развълнувано на френски и го питаше нещо за Рафаел; висок, тъмнокос вампир с тениска, на която имаше китайски йероглифи, го потупа по гърба, а Лили и Мая се приближиха забързано, за да обсъдят тихичко нещо с него.

Изведнъж Марк се изпъна. Ема проследи погледа му и видя, че в стаята бяха влезли няколко елфи. Сложи длан върху ръката на Марк, питайки се дали си спомня последния път, когато беше в това светилище, деня, в който Дивият лов го върна на семейството му.

Кийрън, който допреди миг беше разговарял тихичко с Джулиън, също се беше обърнал и ги гледаше: естествено, Гуин беше тук, което всички очакваха, но след него идваха и други: сред дриадите, пикситата и никситата Ема разпозна няколко пиксита — от онези, с които тя и Джулиън се бяха сблъскали в Корнуол. Последва ги висок елф пука с тениска, на която пишеше СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА КЕЙЛИ, а след него влезе жена с дълга зелена наметка, лицето й беше скрито, ала бяло-русата й коса се подаваше изпод качулката.

Ема се обърна към Марк.

— Нене.

— Трябва да говоря с нея. — Марк стисна леко рамото на Ема и отиде да поздрави леля си. Ема видя Кристина и Кийрън да го проследяват с поглед, макар Кристина да беше здраво уловена от майка си и очевидно не можеше да мръдне.

Ема отново хвърли поглед към Джулиън. Беше минал зад масата и стоеше, отпуснал ръце до тялото си. Хелън и Ейлийн се бяха присъединили към него. Останалите от семейството бяха седнали в левия край на стаята. Кит и Тай бяха заедно, сложила ръка върху рамото на Тави, Дру тъкмо се обръщаше, присвила очи срещу една фигура, която беше влязла току-що.

Камерън. Беше сам, попрегърбен, сякаш се надяваше да не го забележат, макар че яркочервената му коса беше като фар. Беше по-силно от нея — Ема изтича при него.

Той изглеждаше изненадан, когато тя дойде при него и взе ръката му в своята.

— Благодаря ти, че дойде, Камерън. Благодаря ти за всичко.

— Другите от семейството ми не знаят — отвърна той. — Те са…

— На страната на Кохортата, знам. Но ти си различен. Ти си добър човек. Сега съм сигурна в това и съжалявам, ако в миналото съм те наранила.

Камерън придоби още по-разтревожен вид.

— Не мисля, че е добра идея отново да се съберем.

— О, определено — съгласи се Ема. — Просто се радвам, че си добре. — Тя хвърли поглед към Джулиън, който му махна и вдигна одобрително палци иззад масата. С ужасен вид, Камерън се втурна към сигурността на столовете.

Някой ден Ема може би щеше да му разкаже за Туле.

Може би.

Помаха на Саймън и Изабел, които тъкмо влизаха, хванати за ръце. Изабел се насочи право към майка си и Макс.

Саймън хвърли на Кийрън поглед на учудено разпознаване, преди да прекоси стаята, за да поприказва с Вивиан Пенхалоу, декана на Академията за ловци на сенки. Понякога Ема се чудеше дали на Саймън престоят в Академията изобщо му беше харесал. Чудеше се дали на нея би й харесало там. Ала сега нямаше смисъл да мисли за бъдещето.

Хвърли поглед към Джулиън. През отворените врати на светилището повяваше ветрец и за миг Ема зърна Ливи… не каквато беше в Туле, а Ливи от този свят, като видение или халюцинация, застанала зад Джулиън, с ръка на рамото му, а ветрецът си играеше с ефирната й коса.