Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Какво? — Озърна се наоколо, за да се увери, че никой не ги гледа; повечето от дошлите бяха насядали по столовете и бяха обърнали очаквателно погледи към предната част на помещението. — Ема, защо би ме попитала нещо толкова ужасно?

Умът на Ема заработи трескаво.

— Ами… Кохортата. Може би начинът да ги свалим от властта не е… не е, като ги нараним, а като направим така, че да не бъдат ловци на сенки. А ти беше Мълчалив брат, така че би могъл да го направиш или…

Не довърши, видяла ужасеното му изражение.

— Ема, отговорността за всяко решение не почива върху твоите рамене. Клейвът ще бъде възстановен и те ще се оправят с Кохортата. — Гласът на Джем омекна. — Знам, че се притесняваш. Ала като Мълчалив брат съм участвал в церемонията по отнемане на Знаци. Това е нещо толкова ужасно, че никога няма да го повторя. Никога няма да го направя. При никакви обстоятелства.

Ема имаше чувството, че нещо я дави.

— Разбира се. Съжалявам, че го споменах.

— Няма нищо. — В гласа му имаше такова разбиране, че разби сърцето й. — Знам, че се страхуваш, Ема. Всички се страхуваме.

Той се отдалечи и Ема го проследи с поглед. От отчаяние й беше трудно да диша. Страхувам се — помисли си. — Но не от Кохортата.

А от себе си.

Тя зае мястото си зад масата в предната част на стаята. Марк също се беше присъединил към малката групичка и тя застана до него, на известно разстояние от Джулиън. Вратите бяха затворени, факлите — запалени и цял куп лица се взираха в тях от столовете, подредени в средата на стаята. Всъщност столовете не им бяха стигнали и немалко долноземци и ловци на сенки се облягаха на стените.

— Благодаря ви, че се отзовахте на повикването ми — започна Джулиън. Ема усещаше напрежението му, ускоряващо кръвта в собствените й вени. Той обаче с нищо не го показваше. Гласът му беше авторитетен и стаята притихна, без да е нужно да вика. — Няма да се впускам в дълги обяснения и представяния. Познавате ме. Познавате сестра ми и брат ми; познавате Ейлийн Пенхалоу и Ема Карстерс. Знаете, че майката на Ейлийн, нашият консул, беше задържана незаконно. Знаете, че Хорас Диърборн заграби властта в Идрис…

— Всъщност беше избран — подхвърли Куаси Бедиако, магьосникът с белия паяк на бузата, когото Ема бе забелязала по-рано; Кристина й прошепна, че Бедиако е върховният магьосник на Акра. — Не можем да се преструваме, че е другояче.

— Никой не е гласувал за това да хвърли майка ми в затвора — заяви Ейлийн. — Никой не е гласувал за това консулът да бъде отстранен, така че Диърборн да притежава цялата власт.

— И други бяха хвърлени зад решетките — обади се майката на Кристина. Седналата до нея Кристина пламна. — Диего Росио Росалес беше хвърлен в затвора! Без причина!

Кийрън я погледна, лека усмивка подръпна крайчеца на устните му.

— Както и братовчедка ми Дивя — каза Ануш Джоши, млад мъж с неравно подстригана черна коса и неспокойно лице. — Какво възнамерявате да направите за това? Да се застъпите пред Съвета?

Джулиън сведе поглед към ръцете си за миг, сякаш за да се стегне.

— Всички ние, които сме се събрали тук, открай време сме приемали известна доза предразсъдъци от страна на Клейва като нещо нормално, по свой избор или по принуда.

Стаята беше притихнала, никой не възрази, но мнозина бяха навели очи, сякаш засрамени.

— Кохортата промени онова, което смятахме за нормално — продължи Джулиън. — Никога досега долноземците не са били прокуждани от Идрис. Никога досега ловците на сенки не са хвърляли други ловци на сенки в затвора, без дори някакво подобие на съдебен процес.

— Защо да ни е грижа какво си причиняват ловците на сенки един на друг? — попита елфът пука с тениската, на която пишеше СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА КЕЙЛИ.

— Защото това е само началото и онова, което ще сторят с долноземците, ще бъде по-лошо — каза Ема, изненадвайки самата себе си. Не беше възнамерявала да говори, единствено да бъде до Джулиън. — Вече регистрираха мнозина от вас.

— Искате да кажете, че трябва да се бием с тях? — попита Гуин с гръмовития си глас. — Това е призив да се вдигнем на оръжие?

Джули Бовейл се изправи на крака.

— Клейвът може да не е добър, но все пак са ловци на сенки. Мнозина следват Кохортата, защото се боят. Не искам да нараня тези хора, а страхът им е оправдан, особено сега, когато Джейс и Клеъри са мъртви. Те бяха нашите герои и аз ги познавах…

— Джули — изсъска Беатрис. — Седни си.

— С Джейс бяхме особено близки — продължи Джули. — Не бих се поколебала да го нарека най-добрия ми приятел и…