Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не е егоистично.

Кристина и Марк вдигнаха погледи. Кийрън стоеше между две статуи, самият той — блед като някоя от тях. Косата му бе като гарванови крила в мрака, изличил синевата от цвета й.

— Тревожиш се за семейството си — каза Кийрън. — Това не е егоистично. Научих го от теб и Джулиън. Да искаш да защитаваш другите повече, отколкото собственото си щастие… — Той извърна поглед. — Не че искам да си въобразявам, че да бъдеш с мен ще ти донесе щастие.

Марк беше останал без думи, но Кристина протегна ръце. Златни гривни проблеснаха до мургавата й кожа, когато направи подканящ жест на Кийрън.

— Ела да седнеш с нас.

Кийрън също беше бос; елфите често ходеха боси. Прекоси пясъка с котешки стъпки, без да вдига прах, и се отпусна с безшумно движение на колене срещу Кристина и Марк.

— Наистина ще ме направи щастлив. Но както ти каза… — Марк загреба шепа пясък и я остави да се посипе между пръстите му. — Съществуват и други съображения.

— Може и да не стана крал — рече Кийрън.

— Но може и да станеш — каза Кристина. — Аз също се боя. Днес се чух с майка ми. Някой й е казал нещо гадно за мен. Че съм се забъркала с елфи. Че съм… мръсно момиче, опетнено от долноземци. Знаете, че не ме е грижа какво говорят за мен — побърза да добави. — Майка ми също може да го понесе, но… сега е лош момент да си Росалес. Историята ни на приятелство с елфите вече ни докара неприятности. Хайме и Диего са в затвора. Ами ако им навлека още проблеми?

— Нека ви кажа нещо наистина егоистично — рече Кийрън. — Боях се, че съжалявате за онова, което се случи миналата нощ. Че съжалявате… мен.

Марк и Кристина се спогледаха. Тя поклати глава и вятърът повдигна тъмната й коса.

— Няма никакво съжаление — заяви Марк. — Единствено…

— Знам — прекъсна го Кийрън. — Разбрах го, когато Гуин дойде и ми каза, че трябва да стана крал. Разбрах какво би означавало това. Какво би означавал дори само фактът да имам нещо общо с Двора, както изглежда, че ще се наложи. Клейвът иска да контролира достъпа до Дворовете. Открай време е така. Двама ловци на сенки, които не са под техния контрол и които имат доверието на краля, биха били анатема за тях.

— Но, Кийрън… — започна Кристина.

— Не съм глупак — рече Кийрън. — Знам кога нещо е невъзможно. — Очите му бяха щитове от метал: единият потъмнял от времето, а другият нов. — Винаги съм бил неспокоен дух. В Двора на баща ми, а после в Лова в сърцето ми бушуваха бури. — Той наведе глава. — Знаех, когато срещнах Марк, че съм открил човека, който ще дари покой на душата ми. Не мислех, че един ден ще открия същото у някой друг. Ала ето че това се случи. Ако бих могъл просто да поседя тихичко тук с вас преди надигащата се буря, това би означавало много за мен.

— И за мен. — Кристина протегна малката си длан и улови нежно тази на Кийрън. Той вдигна глава, докато Марк улавяше другата, Марк и Кристина също се хванаха за ръце, затваряйки кръга. Никой от тях не проговори. Не беше нужно. Достатъчно бе да бъдат заедно.

Ема все още беше разтреперана, когато влезе в кухнята на следващата сутрин, сякаш беше изпила твърде много чаши от кафето, което ненавиждаше.

Думите на Даяна в Туле отекваха в главата й като удари с чук. Не беше отишла при Джулиън предишната вечер, за да му каже за Зара и вместо това неохотно беше събудила Хелън и Ейлийн, за да ги предупреди. След това се беше върнала в тренировъчната зала с надеждата, че да рита, удря и пада върху коравите тепихи ще й помогне да забрави за паренето в руната си. За парабатаите в Туле. За думите на кралицата.

По-късно, когато заспа, бе сънувала парабатайската руна в Града на тишината, кръв по дръжката на Кортана и един съсипан град, където чудовищни великани крачеха по хоризонта. Все още се чувстваше неспокойна, сякаш беше наполовина уловена в кошмар.

Зарадва се да открие кухнята пълна с хора. Всъщност те бяха твърде много, за да се поберат в малкия кът за хранене. На някого му беше хрумнала блестящата идея да допълни съществуващата маса с преобърната касетка за оръжия от тренировъчната зала, бяха надонесли и сгъваеми столове от цялата къща.

Беше се притеснявала, че утрото ще бъде мрачно, докато всички се суетяха напред-назад, приготвяйки се да нахлуят в Аликанте. Трудно й бе да не изпитва негодувание, задето двамата с Джулиън няма да отидат. Това бе и тяхна битка. Освен това имаше нужда от нещо, което да отвлече вниманието й. Последното, от което се нуждаеше, бе да я оставят в Института с Джулиън под минимален надзор.