Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Също както и други неща. Тай вървеше по ръба на пясъка, подритвайки го с крак, напъхал ръце в джобовете си. Вятърът повдигаше косата му и кичури от нея залепваха за скулите му като струйки тъмна боя. Нарочно не обръщаше внимание на Друзила, която играеше на гоненица с прилива, тичайки нагоре-надолу по плажа, с разпиляна коса, крачолите на дънките й бяха напоени със солена вода. Хвърли поглед на Кит и му намигна, затворническо намигване, което казваше: Помагаме на Тай заедно.

Кит се надяваше да е така. Стомахът му се беше вързал на болезнен възел, докато стигнат до входа на пещерата. Тай спря пред тъмната дупка в каменната стена и поклати глава срещу сестра си.

— Не може да влезеш с нас.

Дру отвори уста, за да възрази, но Кит й отправи многозначителен поглед.

— По-добре изчакай отвън — каза, натъртвайки всяка дума, та тя да разбере, че наистина го мисли.

Дру се отпусна в пясъка с окаяно изражение.

— Добре тогава.

Тай се шмугна в пещерата. След един извинителен поглед към Дру, Кит тъкмо се канеше да го последва, когато Тай се показа отново, понесъл сърдита пухкава топка.

По лицето на Дру се разля усмивка.

— Чърч!

— Може да ти прави компания — каза Тай и остави котарака в скута на сестра си.

Дру го погледна с грейнали очи, но той вече се връщаше в пещерата. Кит го последва, чудейки се дали Тай изобщо забелязваше колко много му се възхищава Дру. Не можеше да не си помисли, че ако имаше по-малък брат или сестра, които му се възхищават така, непрекъснато щеше да се фука пред тях.

Тай обаче беше различен.

В мига, в който влязоха в тунела, до ушите на Кит достигна скрибуцаща музика… наподобяваше песен, която не беше даунлоудната както трябва. Когато стигнаха до главната пещера, завариха Шейд да се върти бавно из стаята под звуците на печална мелодия, разнасяща се от един грамофон.

— Non, rien de rien — припяваше й Шейд. — Je ne regrette rien. Ni le bien qu’on m’a fait, ni le mal… 33 33 „Non, je ne regrette rien“ — една от най-известните песни на Едит Пиаф. — Б. пр.

Кит се прокашля.

Шейд сякаш изобщо не се смути. Престана да се върти, погледна ги сърдито и щракна с пръсти. Музиката спря.

— Не помня да съм ви канил да дойдете тази вечер — каза магьосникът. — Можеше да съм зает.

— Пратихме ти бележка — рече Кит.

Шейд сбърчи белите си вежди насреща му и погледна към издрасканата дървена маса. Върху нея имаше празна стъкленица, от онези, които бяха използвали, за да раздадат вода от езерото Лин на магьосниците. Кит се зарадва, че Шейд беше изпил лека, макар и малко да се тревожеше, че е възможно да халюцинира.

Тай пристъпи нетърпеливо напред.

— Имаме всичко. Всички съставки за магията.

Шейд хвърли за миг поглед на Кит, а после го отмести. Имаше мрачно изражение.

— Всичките?

Той кимна.

— Ароматна пепел, кръв и кост…

— Предмет от друг свят?

— Имаме и това — отвърна Кит, докато Тай вадеше сгънатото писмо от джоба си. — От място, на име Туле.

Шейд се взря в писмото и кръвта се отцеди от лицето му, оставяйки го с нездравия цвят на маруля.

— Туле?

— Познаваш това място?

— Да. — Гласът на Шейд беше безизразен. — Познавам много други светове. Този е един от най-лошите.

Кит виждаше, че Тай е объркан. Не беше очаквал Шейд да реагира по този начин.

— Имаме обаче всичко — повтори. — Всички съставки. Каза, че ще ни дадеш източник на енергия.

— Да, действително го казах. — Шейд приседна на паянтовата дървена маса. — Но няма да го направя.

Тай примигна невярващо.

— Ама ти каза…

— Знам какво казах — сопна се Шейд. — Не съм очаквал, че ще се сдобиеш с всички съставки, глупаво дете. Мислех, че ще се откажеш. Ти не го направи. — Той разпери ръце. — Не разбираш ли, че това е най-лошото, което би могъл да сториш? Че последствията ще те преследват до края на дните ти? Има си причина смъртта да е краят.

— Но ти си безсмъртен. — Очите на Тай бяха огромни и бледосиви — сребърни монети насред бледото му лице.

— Надарен съм с дълъг живот, но няма да живея вечно — отвърна Шейд. — Всички имаме дните, които са ни отредени. Ако изтръгнеш Ливи от там, където е мястото й, ще оставиш дупка във Вселената, която ще бъде запълнена с черна мъка и отчаяна скръб. Това не е нещо, от което би могъл да си тръгнеш незасегнат. Нито сега, нито когато и да било.

— Значи, ни излъга — рече Тай.

Шейд се изправи.

— Да. И пак бих го направил. Никога няма да ви помогна с това, разбра ли ме? И ще предупредя всички. Никой магьосник няма да ви помогне. Стори ли го, ще трябва да срещне моя гняв.