Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Какъв късмет имаш тогава, че твоята глава на тесногръда гаднярка е напълно заслужена.

Червенината се беше отдръпнала от лицето на Зара. Очите й пламтяха гневно.

— Разполагате с двайсет и четири часа, за да дойдете в Идрис и да закълнете във вярност на Кохортата. Ако закъснеете дори с пет минути, ще бъдете сметнати за дезертьори, а аз лично ще се разправя с всеки дезертьор. Започвайки от теб.

Ема вдигна меча си.

— Тогава се разправи с мен сега.

Зара направи крачка назад.

— Казах, че разполагате с двайсет и четири часа.

Ярост взриви нервите на Ема.

— А аз казах разправи се с мен сега . — Тя замахна към Зара, острието закачи ръба на наметалото й и го сряза. — Дойде тук. Предизвика ме. Заплаши семейството ми .

Зара зяпна. Ема подозираше, че рядко й се бе налагало да се сражава в битка, която не е по нейните правила.

— Ти си лъжкиня, Зара — каза Ема, приближавайки се с изваден меч. Зара заотстъпва назад, като едва не се препъна в тревата. — Никога не си постигнала нищо. Приписваш си заслугите за онова, което другите правят, и ги използваш, за да се издигнеш, но всъщност си прозрачна. Тормозиш по-слабите от теб, за да се почувстваш по-силна. Ти си потисница, крадла и страхливка.

Зара изръмжа и вдигна Кортана.

— Не съм страхливка!

— Тогава се бий с мен !

Ема замахна с меча си.

Зара едва успя да вдигне Кортана във въздуха и той издрънча в острието на Ема; от неудобния ъгъл китката на Зара се изви навътре. Тя изпищя от болка и Ема отново стовари оръжието си върху Кортана… струваше й се неописуемо погрешно да се бие против Кортана, сякаш светът се беше обърнал наопаки.

Би трябвало да изпитва състрадание към Зара заради болката й, помисли си Ема. Ала не беше така. Изпитваше единствено дива ярост, докато изтласкваше другото момиче, запъхтяно и борещо се за въздух, все по-назад през тревата, докато не стигнаха до ръба на скалите, с морето под тях.

Тогава Зара най-сетне заби пети в земята и отвърна на нападението, но когато вдигна Кортана и се опита да го стовари върху Ема, острието като че ли се изви на една страна в последния момент, огъвайки се като живо същество в ръката й. Зара изпищя и едва не изгуби равновесие; с един ритник Ема подкоси краката й и Зара рухна на земята, тялото й увисна наполовина от ръба на скалата.

Ема се приближи бавно с меч в ръка. Прилив на енергия премина през нея като електричество, течащо през жица, и тя се чувстваше почти замаяна, сякаш се издигаше над Зара на огромна височина… гледайки я отвисоко с безразличието на ангел на разплатата, създание, изтъкано от светлина и надарено с толкова огромно могъщество, че почти не беше човешко същество.

Бих могла да стоваря оръжието си и да я посека. Бих могла да си взема Кортана.

Вдигна меча си. Като че ли можеше да се види отстрани, огромна фигура, извисила се над Зара.

Руните им започнали да горят като огън, сякаш във вените им имало пламъци вместо кръв. Казваха, че оръжията на онези, които се биели с тях, се пръсвали в ръцете им. Черни линии плъзвали по телата им и те станали чудовищни… физически чудовищни.

Ема се дръпна назад, когато гласът на Даяна отекна в главата й. Стоеше неподвижна, докато Зара, бореща се за въздух, се отдръпна от ръба на скалата и се изправи на колене.

Видението на Ема като ангел на разплатата си бе отишло, отстъпвайки място на хладен, разумен глас, гласа на Джулиън, който й нашепваше, че Хорас Диърборн несъмнено знае къде е дъщеря му, че ще знае кого да обвини, ако тя изчезне, че ако нарани Зара или й отнеме Кортана, ще навлече на Лосанджелиския институт намесата на Клейва.

— Стани. — Гласът на Ема беше пропит с презрение. Зара се надигна на крака. — И се махай от тук.

Зара дишаше тежко, лицето й беше изцапано с пръст.

— Ти, малка перверзнице — изсъска, захвърляйки всякакви престорени усмивки. — Татко ми каза за теб и твоя парабатай… вие сте гнусни… предполагам, че ви се ще да бъдете като Клеъри и Джейс, а? Искате онова, което е забранено? И гадно ?

Ема извъртя очи.

— Зара, Клеъри и Джейс не бяха брат и сестра.

— Е, да, обаче си мислеха, че са, а то е същото! — изкрещя Зара, въплъщение на беснееща антилогика. — А сега са мъртви! Това ще се случи и с теб и Джулиън! Ще оставим труповете ви на бойното поле и гарваните ще ви изкълват очите. Аз ще се погрижа за това…

— Какво бойно поле? — попита Ема тихичко.

Зара пребледня. Устните й се движеха, опръскани със слюнка. Най-сетне вдигна Кортана между себе си и Ема, сякаш отблъскваше вампир с разпятие.