Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема въздъхна.

— Какво би сторил, ако нещата бяха различни? Ако можеше да правиш каквото си поискаш, да бъдеш който си поискаш. Ако всичко това свършеше.

Марк я погледна замислено.

— Ти винаги си искала да бъдеш като Джейс Херондейл. Най-великият воин. А аз повече бих искал да бъда като Алек Лайтууд. Да направя нещо важно за ловците на сенки и долноземците. Защото винаги ще бъда част и от двата свита.

— Не мога да повярвам, че си спомниш, че исках да бъда като Джейс. Толкова е смущаващо.

— Беше сладко, че искаше да станеш такъв воин, особено когато беше толкова малка. — Той се усмихна, истинска усмивка, от която цялото му лице грейна. — Спомням си ви с Джулиън, когато бяхте на десет години… стиснали дървени мечове, а аз се мъчех да ви науча да не се удряте по главите с тях.

Ема се изкиска.

— Мислех, че си толкова стар… на четиринайсет!

Марк стана сериозен.

— Мислех си, че не всичко странно е лошо. След като се върнах от елфическите земи по този начин… то изличи разликата в годините между Джулиън и мен, между теб и мен. Сега мога да ви бъда приятел, а не по-голям брат, и това е дар.

— Марк… — започна Ема, но млъкна, загледана през западния прозорец. Нещо — някой — се задаваше по пътя към Института, тъмна фигура, движеща се решително.

Златен проблясък улови погледа й.

— Трябва да вървя. — Ема грабна един меч и изхвърча от тренировъчната стая, оставяйки Марк, зяпнал след нея. Енергия подскачаше в тялото й като топче за пинг-понг. Взе стъпалата по три наведнъж, втурна се през входната врата и прекоси тревата, тъкмо когато фигурата стигна до началото на пътя.

Луната беше ярка и изпълваше света със светлина. Ема примига, за да прогони звездите, излезли пред очите й, и се взря в Зара Диърборн, която крачеше към нея през тревата.

Беше облечена в центурионска униформа, върху която беше закачила значката си Primi Ordines . Косата й беше прибрана на плитка и увита плътно около главата й, кафявите й очи бяха присвити. В ръката си държеше златен меч, греещ като светлината на утрото.

Кортана. Златен проблясък.

Ема настръхна. Извади меча си от ножницата, макар той да бе като мъртво тяло в ръката й сега, когато виждаше собственото си обично оръжие.

— Спри. Не си добре дошла тук, Зара.

Зара се подсмихна със свити устни. Държеше Кортана неправилно, което заслепи Ема от ярост. Уейланд Ковача бе изработил това острие, а сега то бе в лепкавата, неумелата ръка на Зара.

— Няма ли да ме попиташ за това тук? — запита тя, въртейки меча, сякаш беше играчка.

Ема преглътна горчива ярост.

— Нямам да ти кажа нищо, освен да се махнеш от нашите земи. Веднага.

— Нима? — изгука Зара. — Вашите земи. Това е Институт, Ема. Собственост на Клейва. Знам, че ти и Блекторновци го смятате за ваш, но не е така. И няма да бъдете тук още дълго.

Ема стисна по-силно меча си.

— Какво искаш да кажеш?

— Беше ви изпратено съобщение — каза Зара. — Не се преструвай, че не знаеш за него. Повечето от останалите Институти дойдоха в Идрис, за да демонстрират подкрепата си. Но не и вие. — Тя завъртя Кортана неумело. — Дори не отговорихте на повикването. А имената в Регистъра ви са подигравка. Нима мислехте, че сме прекалено глупави, за да забележим?

— Да — отвърна Ема. — Освен това, изглежда, ви беше нужна цяла седмица, за да го разгадаете. На кого му просветна в крайна сметка? На Мануел?

Зара пламна ядосано.

— Мислиш си, че е готино да не вземаш нищо на сериозно? Да не вземаш долноземската заплаха на сериозно? Саманта е мъртва . Хвърли се от прозореца на Василиас. Заради елфическото ви приятелче…

— Знам какво се е случило наистина — отвърна Ема, обзета от огромна тъга за Саманта. — Кийрън извадил Саманта от езерото. Опитал се да й помогне. Може да изкривяваш нещата колкото си искаш, Зара, но не можеш да си създаваш факти, когато поискаш. Стояла си наблизо и си се смяла, когато Саманта е паднала във водата. И жестокостта, която е видяла, ужасната болка, която е причинила… Било е заради теб и онова, което ти си я накарала да прави. Това е истината.

Зара я зяпна, гърдите й се повдигаха и спускаха учестено.

— Не заслужаваш Кортана — каза Ема. — Не заслужаваш да го държиш в ръката си.

— Аз ли не го заслужавам? — изсъска Зара. — Ти получи меча само защото си Карстерс! Това е всичко! Аз работих и работих, за да си спечеля уважение, а ти го получаваш просто така, защото си специална, понеже родителите ти умряха в Тъмната война. Много хора умряха в Тъмната война. Ти изобщо не си специална. — Направи крачка към Ема, а Кортана трепереше в ръката й. — Нима не разбираш? Нищо от това не е твое. Нито Институтът, нито този меч, нито Блекторновци, които не са твоето семейство. Нито славата ти на велик воин. Не си заслужила нищо от това.