Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Дланите на Тай се свиваха в юмруци, пръстите му стискаха дланите му.

— Но Ливи…

— Сестра ти е мъртва — каза Шейд. — Разбирам скръбта ти, Тиберий. Ала не можеш да сринеш законите на Вселената, за да си я върнеш.

Тай се обърна и се втурна към тунела. Кит впери поглед в Шейд.

— Това беше твърде жестоко. Не беше нужно да му говориш по този начин.

— Беше. — Шейд отново се отпусна в стола си. — Върви при приятеля си. Той има нужда от теб сега, а бог ми е свидетел, аз нямам.

Кит отстъпи назад, а после се обърна и се затича, следвайки магическата светлина на Тай. Изскочи на брега и видя Тай да се бори за въздух, превит надве.

Дру скочи на крака, изтръсквайки мяукащия Чърч на земята.

— Какво стана? Какво не е наред?

Кит сложи ръка между лопатките на Тай. Мъничко се изненада, че гърбът му беше по-корав и мускулест, отколкото би предположил. Открай време мислеше Тай за крехък, но на допир не беше такъв. На допир бе като желязо, изковано до тънък лист: гъвкаво, но нечупливо.

Кит бе чел някъде, че да масажираш някого по гърба в кръг действа успокояващо, така че направи точно това. Дишането на Тай започна да се нормализира.

— Няма да се получи — каза Кит, гледайки твърдо към Дру над гърба на Тай. — Няма да успеем да видим призрака на Ливи.

— Съжалявам — прошепна Дру. — И на мен ми се искаше да я видя.

Тай се изправи. Очите му бяха влажни и той ги разтърка яростно.

— Не… Съжалявам, Дру.

Кит и Дру се спогледаха сепнато. На Кит и през ум не му беше минало, че Тай може да се чувства не само разочарован, но и така, сякаш бе разочаровал другите.

— Недей да съжаляваш — каза Дру. — Някои неща не са възможни. — Тя протегна ръка малко срамежливо. — Ако ти е гадно, цяла нощ ще гледам филми с теб в стаята с телевизора. Мога да опека и курабийки. Това винаги помага.

Последва дълга пауза. А после Тай се протегна и улови ръката на Дру.

— Би било хубаво.

Кит усети как го залива облекчение — толкова огромно, че едва не се олюля. Тай си бе спомнил, че има сестра. Несъмнено това беше нещо. Очаквал бе да е много по-лошо: разочарование, което не би могъл да пресметне, болка толкова дълбока, че нищо, което би могъл да каже, не би могло да я докосне.

— Хайде. — Дру подръпна Тай за ръката и заедно те се отправиха към Института.

Кит ги последва, поспирайки за миг, когато започнаха да се катерят по каменните стени, които препречваха другата страна на плажа. Докато Тай и Дру се катереха, той хвърли поглед през рамо и видя Шейд да ги наблюдава от мрака във входа на пещерата си. Магьосникът поклати глава към него, преди да изчезне обратно в сенките.

Вятърът повяваше откъм пустинята; Кристина и Марк седяха край статуите, които Артър Блекторн беше донесъл от Англия и бе поставил сред кактусите на планината Санта Моника. Пясъкът все още беше топъл от слънчевата светлина през деня и мек под Марк, като дебел килим. В Дивия лов това би било прекрасно легло за него и Кийрън.

— Притеснявам се — рече Кристина, — че по-рано днес наранихме Кийрън.

Беше боса в пясъка и носеше къса дантелена рокля и златни обици. Сърцето го болеше от това да я гледа, така че той вдигна очи към статуята на Вергилий, стария приятел от нощите му на безсилно раздразнение. Вергилий отвърна безстрастно на погледа му, без да предложи никакъв съвет.

— Неговите тревоги са и мои — каза Марк. — Трудно е да облекча страховете му, когато не съм в състояние да облекча своите.

— Не е нужно да облекчиш страховете на другите, за да споделиш своите, Марк.

Кристина си играеше с медальона си, дългите й пръсти милваха гравирания образ на Разиел. Марк отчаяно искаше да я целуне, но вместо това зарови пръсти в пясъка.

— Бих могъл да ти кажа същото. Цял ден си напрегната като опъната тетива. И уплашена.

Кристина въздъхна и побутна леко крака му с босото си стъпало.

— Добре. Ти ми кажи и аз ще ти кажа.

— Безпокоя се за сестра си — рече Марк.

Кристина придоби озадачено изражение.

— Не това си мислех, че ще кажеш.

— Тя беше изпратена в изгнание заради елфическата си кръв. Ти знаеш историята… цялата история. Знаеш я по-добре от мнозина. — Беше по-силно от него, сложи ръка върху нейната в пясъка. — Всички в семейството ми са страдали заради елфическото ни потекло. Лоялността ни винаги е била поставяна под съмнение. Колко по-трудно ще бъде за Хелън и Ейлийн, ако съм с Кийрън, а той е крал на Тъмния двор? Толкова е странно да го кажа… И егоистично…