Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Слава на ангела.

— Колко дълго? — попита Ема.

— Зависи от вас. Любовта е нещо могъщо и колкото по-дълго сте заедно и си позволявате да я изпитвате, толкова по-силна ще става. Трябва да стоите далече един от друг. Да не се докосвате. Да не си говорите. Опитайте се дори да не мислите един за друг. — Той размаха ръце като октопод. — Ако се уловите, че мислите с топлота един за друг, за бога, спрете незабавно.

Ема и Джулиън го зяпнаха.

— Не можем да го правим до безкрай — каза Ема.

— Знам. Но да се надяваме, че когато Кохортата бъде свалена, ще се сдобием с нов инквизитор, който ще ви дари с изгнание. И да се надяваме, че ще се случи скоро.

— Изгнанието е доста горчив дар — рече Джулиън.

Усмивката на Магнус беше пълна със скръб.

— Много дарове са.

Не беше трудно да открият Кийрън. Той не беше отишъл много далече — беше в коридора, застанал до един от прозорците, които гледаха към хълмовете. Беше притиснал длан до стъклото, сякаш би могъл да докосне пясъка и пустинните цветя отвън.

— Кийрън — каза Марк, спирайки, преди да стигне до него. Кристина също спря; в изражението на Кийрън имаше нещо далечно, откъснато. Неловкостта, възцарила се между тях от миналата нощ насам, все още беше тук, правейки и най-простичките жестове на утеха невъзможни.

— Боя се, че хората ми ще бъдат избити, а родината ми — унищожена. Че цялата красота и магия на елфическите земи ще се стопи и ще потъне в забрава.

— Елфите са силни и магически, и мъдри — каза Кристина. — Преживели са всички епохи на смъртните. Тези… тези culeros 32 32 Страхливец; задник, гадняр (мексикански исп.). — Б. пр. няма да ги изтрият от лицето на земята.

— Аз няма да забравя красотата на елфическото царство, нито пък ти — рече Марк. — Ала няма да се стигне дотам.

Кийрън се обърна и ги погледна с невиждащи очи.

— Нуждаем се от добър крал. Трябва да намерим Адаон. Той трябва да отнеме трона на Обан и да сложи край на тази лудост.

— Ако искаш да намерим Адаон, ще го направим. Хелън знае как да се свърже с Нене. Може да я помоли да го открие в Светлия двор — каза Кристина.

— Не искам да приемам за даденост, че ще го стори за мен — рече Кийрън.

— Тя знае колко си ми скъп — заяви Марк и Кристина кимна в знак на съгласие. Самата Хелън, наполовина елф, несъмнено щеше да разбере.

Ала Кийрън само притвори очи, сякаш обзет от болка.

— Благодарен съм ви. И на двамата.

— Няма нужда да бъдем толкова формални… — започна Кристина.

— Напротив, има. Онова, което сторихме миналата нощ… Бях щастлив през онези мигове, а сега знам, че те никога вече няма да се повторят. Ще изгубя единия от вас, а може би и двамата. Всъщност това като че ли е най-вероятният изход.

Той премести поглед между Марк и Кристина. Никой от тях не помръдваше, нито продумваше. Мигът се проточи; Кристина имаше чувството, че е парализирана. Копнееше да говори с тях, да го обсъдят, но може би те вече бяха взели решение? Може би действително беше невъзможно, както Кийрън твърдеше. Несъмнено той щеше да знае. А Марк изглеждаше в плен на ужасна болка… несъмнено не би изглеждал така, ако не изпитваше същите страхове, които и тя? А Кийрън…

Кийрън стисна сурово устни.

— Простете ми. Трябва да вървя.

И пред очите на Кристина той се отдалечи забързано, потъвайки в сенките в края на коридора. През прозореца видя Алек и Магнус да излизат в ярката слънчева светлина през задната врата на Института, последвани от Клеъри и Джейс. Очевидно бе, че се сбогуваха за известно време.

Марк облегна гръб на прозореца.

— Ще ми се Кийрън да можеше да разбере, че от него ще излезе достоен крал.

Светлината, струяща през прозореца, позлатяваше светлата му коса, очите му горяха сапфирено-кехлибарени. Нейното златно момче. Макар че сребърната тъмнота на Кийрън бе също толкова красива, по свой собствен начин.

— Трябва да поговорим насаме, Марк — каза Кристина. — Да се срещнем пред Института тази вечер.

Ема и Джулиън излязоха от библиотеката в мълчание, в мълчание стигнаха и до стаята й, преди Джулиън най-сетне да проговори.

— Би трябвало да те оставя тук — каза, махвайки към вратата. Звучеше така, сякаш гърлото го боли — дрезгаво и хрипливо. Ръкавът му все още беше навит до лакътя, разкривайки заздравялата кожа на ръката му. Ема искаше да я докосне, да се увери, че отново е себе си. Нейният Джулиън. — Нали ще бъдеш добре?

Как бих могла да бъда добре? Ема посегна слепешком към бравата, но не можа да си заповяда да я натисне. Думите на Магнус бушуваха в главата й. Проклятие, отнемане на Знаци, да стоите далече един от друг.