Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Да се намесим? — повтори Джулиън.

— Група от нас ще отидат там — обясни Джейс. — Обичайните заподозрени. Ще доведем Изабел и Саймън, Бат и Мая, и Лили, ядрото, на което имаме доверие. Ще проникнем в Гард, ще освободим консула и ще вземем инквизитора в плен. Ще го накараме да си признае какво е направил.

— Диърборн няма да признае нищо — рече Джулиън. — Той е истински вярващ. А ако умре за каузата си, още по-добре за него.

Всички го погледнаха с известна доза изненада.

— Надали предлагаш да оставим Кохортата да продължава както досега — каза Кристина.

— Не — отвърна Джулиън. — Предлагам да организираме съпротива.

— Не сме достатъчно — изтъкна Клеъри. — А и онези, които не са съгласни с Кохортата, са пръснати навсякъде. Как бихме могли да знаем кой е верен на Хорас и кой не е?

— Бях в Залата на Съвета, преди Анабел да убие сестра ми — каза Джулиън и Ема усети как по гърба й плъзват ледени тръпки; несъмнено останалите щяха да забележат колко безстрастно говори за Ливи? — Видях как хората реагираха на Хорас. Също и когато държа реч на погребението. Има такива, които му се противопоставят. Предлагам да се свържем с долноземци, с феи, с магьосници и с онези ловци на сенки, за които знаем, че са против Кохортата, за да организираме по-голяма коалиция.

Мисли си за Ливи в Туле — осъзна Ема. — За нейните бунтовници, долноземци и ловци на сенки заедно. Ала в такъв случай би трябвало да ги нарече бунтовници. Борци за свобода. Ливи вдъхновяваше хората да се борят…

С крайчеца на окото си видя Кийрън да се изправя и да излиза тихичко от стаята. Марк и Кристина го проследиха с поглед.

— Прекалено опасно е. — В гласа на Джейс имаше истинско съжаление. — Възможно е да приемем предател в редиците си. Не можем да се основаваме единствено на твоите предположения за това в какво вярват хората.

— Джулиън е най-умният човек, когото познавам — заяви Марк твърдо. — Той не греши за това какво изпитват хората.

— Вярваме му — намеси се Алек. — Но не можем да рискуваме да се доверим на някой, който би могъл да издаде тайните ни на Кохортата.

Лицето на Джейс все още беше застинало, движеха се единствено очите му, обхождаха масата, изучаваха лицата на останалите.

— Онова, което работи в полза на Кохортата, е, че са заедно. Обединени са. Ние се хвърляме в опасността поотделно, за да спасим другите от нея. Ами ако вместо това се обединим и се изправим срещу нея заедно? Заедно ще бъдем много по-силни.

Джейс го прекъсна.

— Идеята е добра, Джулиън, но не можем да го направим.

Джулиън млъкна, макар Ема да имаше чувството, че има да каже още. Нямаше обаче да настоява. Може би ако повече приличаше на себе си, но не и този Джулиън.

Алек се изправи.

— Най-добре ще е с Магнус да се приберем в Ню Йорк за тази вечер. Ако всички ще ходим в Идрис, трябва да оставим децата при майка ми. Можем да доведем Саймън и Изи с нас.

— Ние ще останем тук. — Джейс посочи себе си и Клеъри. — Това място все още е уязвимо за нападение от страна на Кохортата. Ние ще бъдем първата линия на защита.

— Всички трябва да сме готови — каза Клеъри. — Хелън, ако нямаш нищо против, ще отидем в оръжейната, за да видим дали не трябва поискаме нещо… — Тя замълча за миг. — Предполагам, че няма как да се свържем с Железните сестри, нали?

— Те не признават властта в Идрис — отвърна Ейлийн. — Само че са се затворили в Елмазената цитадела. Все още не отговарят на никакви съобщения.

— Съществуват и други начини да се сдобием с оръжия — обади се Тай. — Пазарът на сенките например.

Ема се напрегна, чудейки се дали някой щеше да изтъкне, че строго погледнато, Пазарът на сенките беше забранен за ловците на сенки.

Никой не го стори.

— Добра идея — рече Джейс. — Можем да се сдобием с оръжия, ако се нуждаем от тях… във всички църкви и свещени места в Лос Анджелис има запаси, само че…

— Само че няма да се биете с демони — довърши Кит. — Нали?

Джейс го изгледа продължително, трудно бе да не забележиш приликата помежду им, когато двамата бяха толкова близо.

— Не и от обикновения вид — отвърна и двамата с Клеъри се отправиха към оръжейната.

Марк също беше станал и излезе заедно с Кристина. Тай и Кит ги последваха почти веднага. Дру си тръгна заедно с Тави и неговото слинки. Докато всички се разотиваха, Магнус погледна през масата към Джулиън с пронизващи котешки очи.

— Ти остани. Искам да говоря с теб.

По лицата на Хелън и Ейлийн се изписа любопитство. Алек повдигна вежди.