Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Моля те — каза Ема.

— Ще имате нужда от план — рече Магнус. — Знам, че преди сте възнамерявали да отидете в изгнание, но това бе, когато Робърт можеше да ви помогне. Хорас Диърборн няма да го направи.

— Диърборн няма да го стори, но някой друг инквизитор би могъл. Така или иначе, трябва да съборим Кохортата. Възможно е следващият инквизитор да се окаже сговорчив — каза Джулиън.

— Досега инквизиторите не са се славили с особена сговорчивост. А и не знаем с какво време разполагаме. — Магнус потропа с пръсти по масата. — Имам идея — заяви най-сетне. — Няма да ви хареса.

— Какво ще кажеш за идея, която би ни харесала? — предложи Ема.

Магнус я изгледа мрачно.

— Съществуват няколко начина, които, ако се наложи, биха могли да разкъсат връзката ви. Смърт, която не препоръчвам. Ухапване от вампир. Трудно е да бъде уредено и също може да доведе до смърт. Отнемане на Знаците и превръщане в мундан. Вероятно най-добрият вариант.

— Ала единствено Мълчаливите братя могат да сторят това — изтъкна Ема. — А в момента не можем да се доближим до тях.

— Да не забравяме Джем. И двамата сме виждали отнемане на Знаци. А той беше Мълчалив брат. Заедно бихме могли да го направим. — Магнус имаше леко болестен вид. — Ще боли и ще бъде неприятно. Но ако няма друг начин…

— Аз ще го направя — побърза да каже Ема. — Ако проклятието се отключи, отнемете моите Знаци. Мога да го понеса.

— Аз не… — започна Джулиън и Ема затаи дъх. Истинският Джулиън никога не би я оставил да предложи нещо такова. Трябваше да го накара да се съгласи, преди Магнус да беше развалил магията. — Тази идея не ми харесва — заяви той най-сетне. — Но ако няма друг избор, така да бъде.

Магнус изгледа Ема продължително.

— Ще го приема за обвързващо обещание — каза след миг мълчание и протегна покрита с пръстени ръка. — Джулиън. Ела тук.

Ема гледаше с мъчително очакване (ами ако нещо се объркаше? Ами ако Магнус не успееше да развали магията?) как Джулиън отиде и седна на един стол пред магьосника.

— Приготви се — предупреди го Магнус. — Ще бъде шок.

Протегна се и допря ръка до слепоочието на Джулиън. Той се сепна, когато от пръстите на Магнус изскочи искра и докосна кожата му; изчезна само след миг, като угаснала светулка, и Джулиън се дръпна рязко, дишайки тежко.

— Знам — каза. Ръцете му трепереха. — Вече го преживях в Туле. Мога… да го направя отново.

— В Туле ти прилоша от това — напомни Ема. — На брега.

Джулиън я погледна и сърцето на Ема подскочи. В този поглед се съдържаше всичко: нейният Джулиън, нейният парабатай и най-добър приятел, и първа любов. Искрящата връзка, която ги свързваше открай време.

Той се усмихна. Предпазлива, сериозна усмивка. В нея Ема видя стотици спомени: за детство и слънце, как си играят във водата, докато тя приижда и се отдръпва от брега, как Джулиън винаги запазва най-големите и най-хубавите мидени черупки за нея. Как държи внимателно ръката й в своята, когато тя се поряза на парче стъкло, а беше прекалено малка за иратце. Беше плакал, докато я шиеха, защото знаеше, че тя не иска да плаче, въпреки че болката беше ужасна. Когато и двамата бяха на дванайсет, я беше помолил за кичур от косата й, защото искаше да се научи да рисува цвета й. Спомни си как седи на брега заедно с него, когато бяха на шестнайсет години; презрамката на банския й се беше смъкнала и тя отново чу как си беше поел рязко дъх, видя начина, по който беше побързал да извърне поглед.

Как бе могла да не знае, помисли си. Какво изпитва той. Какво изпитва самата тя. Начинът, по който се гледаха, не беше начинът, по който Алек гледаше Джейс или Клеъри — Саймън.

— Ема — прошепна Джулиън. — Знаците ти…

Ема поклати глава, сълзи горчаха в гърлото й. Направено е.

Изражението му разби сърцето й. Ясно му бе, че няма смисъл да спори, да настоява да отнемат неговите Знаци, помисли си Ема. Отново можеше да я разчете така, както тя можеше да разчете него.

— Джулиън — каза Магнус. — Дай ми ръката си. Лявата.

Джулиън откъсна очи от тези на Ема и му протегна белязаната си ръка.

Пръстите на Магнус, от които хвърчаха сини искри, се плъзнаха по нея с учудваща нежност и една по една издълбаните букви избледняха и изчезнаха. Когато свърши, пусна ръката на Джулиън и премести поглед между него и Ема.

— Имам и една добра новина. Докато сте били в Туле, не сте били парабатаи и от това връзката ви е пострадала. Вече се възстановява, но това ще ви спечели малко време, през което ще бъде по-слаба.