Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Хелън… — Ейлийн влетя, затръшвайки вратата зад себе си, беше разчорлена и притеснена. В ръката си държеше късче леко овъглена хартия. Огнено съобщение. Закова се на място, осъзнала колко хора се бяха събрали в библиотеката. — Току-що се чух с Мая в Ню Йорк. Тълпа ловци на сенки са се нахвърлили на групичка безвредни феи и са ги избили. Кейли Уайтуилоу е мъртва. — Гласът на Ейлийн беше обтегнат от напрежение.

— Как смеят? — Магнус се изпъна с яростно изражение и тръсна стъкленицата на масата. — Студеният мир не им беше достатъчен? Да прокудят долноземците, живеещи в Идрис от векове, не им беше достатъчно? Сега е ред на убийства?

— Магнус… — започна Алек, видимо разтревожен.

Син пламък изригна от ръцете на Магнус. Всички се дръпнаха рязко назад. Дру сграбчи Тави. Кийрън протегна ръка пред Кристина, за да я предпази, Марк стори същото. Никой не изглеждаше по-изненадан от Кристина.

Ема повдигна вежди насреща й от другата страна на масата. Кристина се изчерви, а Кийрън и Марк бързо отпуснаха ръце.

Синият пламък изчезна след миг; върху масата остана изгорена черна ивица, но нямаше други щети. Магнус сведе изненадано очи към ръцете си.

— Магията ти се завърна! — каза Клеъри.

Магнус й намигна.

— Някои твърдят, че никога не съм я губил, сладкишче.

— Не може да продължава така — заяви Джейс. — Това нападение е било разплата за нашата смърт .

— Трябва да съобщим на всички, че сме живи — съгласи се Клеъри. — Не можем да позволим имената ни да се превърнат в оръдие на отмъщение.

Около масата се надигна глъчка. Джейс изглеждаше така, сякаш му беше прилошало; Алек беше сложил ръка върху рамото му. Магнус изучаваше мрачно пръстите си, чиито връхчета все още бяха сини.

— Бъди реалист, Клеъри — каза Хелън. — Как възнамерявате да се разкриете и да останете в безопасност?

— Не ме е грижа дали съм в безопасност — заяви Клеъри.

— Не, никога не те е било грижа — изтъкна Магнус. — Само че ти си сериозно оръжие срещу Кохортата. Ти и Джейс. Не се изваждайте от уравнението.

— Докато бях в офиса, пристигна съобщение от Идрис. Преговорите между краля на тъмните елфи и Хорас Диърборн ще се състоят след два дни на Нетленните поля.

— Кой ще присъства? — попита Ема.

— Само Кохортата и кралят.

— Значи, ще могат да си кажат каквото си поискат и ние няма откъде да научим? — рече Марк.

Ейлийн се намръщи.

— Не, това е странното. В писмото се казва, че преговорите ще се излъчват посредством Проекция в цял Аликанте. Всички в града ще могат да гледат.

— Хорас иска да го видят — рече Джулиън, наполовина на себе си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ема.

Той се намръщи, очевидно объркан и подразнен.

— Аз не… не съм напълно сигурен…

— Мануел спомена нещо за това в царството на сенките — обади се Марк, сякаш изведнъж си беше спомнил нещо. — Не беше ли така, Кийрън? Каза на Обан: „Когато ви видят да се срещнете и да постигнете взаимноизгоден мир, всички ловци на сенки ще осъзнаят, че ти и Хорас Диърборн сте велики лидери, успели да сключат съюз, който предшествениците ви не са могли“.

— Обан и Мануел са знаели, че това ще се случи? — попита Ема. — Откъде биха могли да знаят?

— По някакъв начин всичко това е част от плана на Кохортата. И това не може да бъде хубаво. — Магнус се намръщи. — Това включва само половината от елфическите земи. Тази на тъмните елфи.

— Но те са половината, която се опитва да унищожи нефилимите. Половината, която отвори Портал към Туле и донесе мора — каза Марк.

— И е факт, че мнозина ловци на сенки ще го сметнат за поредното доказателство, че феите са зли — обади се Кристина. — Студеният мир не прави особена разлика между светлите и тъмните елфи, макар че само Светлият двор се би на страната на Себастиан Моргенстърн.

— И само Светлият двор прие условията на Студения мир — рече Кийрън. — За краля оттогава тъмните елфи и нефилимите са във война. Очевидно Обан и Кохортата възнамеряват да направят тази война реалност. Обан не го е грижа за хората му, нито пък Хорас Диърборн. Възнамеряват преговорите да се провалят пред очите на всички и двамата ще изтръгнат власт от развалините.

Джулиън все още се мръщеше, сякаш се мъчеше да разреши някаква загадка.

— Наистина е лесно да се сдобиеш с власт в една война — съгласи се. — Само че…

— Сега, когато магьосниците са излекувани, е време да престанем да се крием — заяви Джейс. — Трябва да се намесим в Идрис… преди тези мними преговори да са се състояли.