Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Двамата я погледнаха с едно и също шокирано изражение.

— Никога няма да те оставим — каза Марк.

— Ще останем толкова близо до теб, колкото приливът е до брега. Никой от нас не иска нищо друго. — Кийрън протегна ръка. — Моля те, повярвай ни, Лейди на розите.

Няколкото крачки през пясъка и тревата на пустинята бяха най-дългите и най-кратките, които бе изминавала някога. Кийрън разпери ръце: Кристина отиде в прегръдките му и като вдигна лице, го целуна.

Горещината, сладостта и извивката на устните му под нейните едва не я повдигнаха във въздуха. Усмихваше се до устата й. Изричаше името й. Ръката му беше на кръста й и милваше леко извивката му с палец. Сякаш тя беше принцеса, той целуна опакото на пръстите й, докосвайки кокалчетата й с устни.

Сърцето на Кристина биеше с утроен ритъм, когато тя се обърна в прегръдките на Кийрън, с гръб към него. Той отметна косата от тила й и я целуна, карайки я да потрепери, докато протягаше ръце към Марк. Очите му искряха в синьо и златно, преливащи от желание за нея, за Кийрън, за тримата заедно.

Той я остави да го притегли и те се вплетоха в едно. Марк целуна устните й, докато Кристина се облягаше на гърдите на Кийрън, ръцете на Кийрън бяха в косата на Марк, спуснаха се по бузата, проследиха очертанията на ключицата му. Кристина никога не бе изпитвала такава любов, никога не я бяха прегръщали толкова силно.

В небето над тях изригна оглушителен шум… шум, който не чуваха за първи път, макар Кийрън и Марк да го познаваха най-добре.

Отдръпнаха се рязко един от друг, докато въздухът свистеше около тях. Небето се завихри от движение. Гриви и опашки се развяваха на вятъра, очи искряха в хиляди цветове, воини надаваха крясъци и рев, а насред всичко това имаше внушителен петнист черен кон, възседнат от мъж и жена, които поспряха, за да погледнат към земята под себе си, докато звукът на боен рог постепенно заглъхваше.

Гуин и Даяна се бяха завърнали и не бяха сами.

Джулиън открай време смяташе, че ателието му (което някога бе принадлежало на майка му) е най-красивата стая в Института. През двете стъклени стени се виждаше всичко — океанът и пустинята; другите две бяха кремави и ярки от абстрактните картини на майка му.

Виждаше го и сега, ала не бе в състояние да го почувства. Каквото и да бе чувството, което гледката на нещо красиво събуждаше открай време в душата му на художник, вече го нямаше.

Без чувства — помисли си той — се стопявам, така, както царската вода 31 31 Смес от азотна и солна киселина. — Б. пр. стопява златото. Знаеше го, ала не можеше да почувства и това.

Да знаеш, че си отчаян, но да не си в състояние да почувстваш това отчаяние, бе странно усещане. Погледът му се плъзна по боите, които беше подредил около бялото платно, опънато върху островчето в средата. Синьо и златно, чернено и черно. Знаеше какво трябва да оформи с тях, но когато взе четката, се поколеба.

Художническите му инстинкти го бяха напуснали, всичко, което му казваше защо едно мацване с четката би било по-добро от друго, всичко, което свързваше нюанси на цветове с нюанси на значение. Синьото бе просто синьо. Зеленото бе зелено, независимо дали светло, или тъмно. Кървавочервеното и червеното на светофара бяха еднакви.

Ема ме избягва , мина му през ума. Мисълта не му причини болка, защото нищо не го правеше. Това бе просто факт. Спомни си желанието, което бе изпитал в стаята й предишната нощ, и остави четката. Странно бе да мисли за желание отделно от чувства: никога не беше желал някого, когото вече не бе обикнал. Никога не бе желал друг освен Ема.

Ала предишната нощ, докато тя беше в прегръдките му, му се беше сторило, че почти може да пробие приглушеността, която го обгръщаше, която го задушаваше с нищото си; сякаш огънят на копнежа по нея би могъл да я изгори и да го освободи.

По-добре, че тя го избягваше. Дори в това състояние, нуждата му от нея беше прекалено странна и твърде силна.

Нещо проблесна отвъд стъклото на прозореца и когато се приближи, Джулиън видя, че Гуин и Даяна бяха на поляната, заобиколени от неколцина от останалите: Кристина, Марк, Кийрън. Гуин тъкмо подаваше стъклен буркан на Алек, който го пое и се втурна през тревата към Института, летейки като една от стрелите си. Дру танцуваше нагоре-надолу с Тави, въртейки се в кръг. Ема прегърна Кристина, а после Марк. Гуин беше обвил ръка около Даяна, а тя облягаше глава на рамото му.

Облекчение заля Джулиън, кратко и хладно като плисната вода. Знаеше, че би трябвало да изпитва повече, да е обзет от щастие. Видя Тай и Кит, застанали малко встрани от другите. Тай бе отметнал глава назад, както правеше често, и сочеше към звездите.