Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Обикновено не се налага да се моля — отвърна Джейс. — Обикновено, когато нещата се объркат, идваме при Магнус и той ги оправя.

— Знам. — Алек махна едно влакънце от ръкава си. — Може би трябваше да се омъжим. Магнус и аз. През цялото това време бяхме неофициално сгодени, но искахме да изчакаме Студеният мир да бъде отменен. Да изчакаме време, в което долноземци и ловци на сенки да могат да се женят, както подобава.

— В нефилимско златно и магьосническо синьо — каза Джейс.

И преди беше чувал обяснението защо Алек и Магнус все още не са се омъжили, но възнамеряваха да го сторят един ден. Дори беше отишъл заедно с Алек, за да изберат пръстени за деня, когато двамата с Магнус най-сетне щяха да се обвържат официално — простички златни халки с думите Aku Cinta Kamu 30 30 Обичам те (индонезийски). — Б. пр. , гравирани върху тях. Знаеше, че пръстените са тайна от Магнус, защото Алек искаше да го изненада, ала не знаеше, че зад нещо, което и двамата изглеждаха толкова сигурни, че ще се случи, когато му дойдеше времето, се криеха страхове и тревоги.

Трудно бе да прозреш истината за чуждите връзки.

— Така Магнус поне щеше да знае колко много го обичам.

Алек се приведе напред и отметна кичур коса от челото на Магнус.

— Знае го — каза Джейс. — Никога не бива да се съмняваш, че го знае.

Алек кимна, а Джейс отново се загледа през прозореца.

— Те тъкмо застъпиха на стража — рече. — Клеъри каза, че ще мине да види как е Магнус, когато дежурството й свърши.

— Искате ли да поема някоя от стражите? — попита Алек. — Не искам да разочаровам никого.

Буцата, заседнала в гърлото на Джейс, му причиняваше болка. Той се настани до своя парабатай, когото се беше заклел да следва, да бъде с него в живота и в смъртта. Несъмнено това включваше и да споделя товарите и скръбта му.

— Това тук е твоята стража, братко.

Алек въздъхна тихо и сложи ръка върху рамото на Магнус, докосване — леко като перце. Другата протегна на Джейс, който я пое, преплитайки пръсти в неговите. Останаха така, уловени здраво, без да продумват, докато слънцето потъваше в океана.

— Е, какво ще стане? — попита Ейлийн. Стояха на ръба на скалите, надвиснали над магистралата и морето. — Ако Магнус започне да се превръща в демон, какво ще стане?

Очите й бяха зачервени и подути, но гърбът й беше изпънат. Беше говорила с баща си, който й беше казал единствено това, което знаеше: че стражите бяха дошли рано сутринта, за да отведат Джия в Гард. Как Хорас Диърборн обещал, че няма да й се случи нищо лошо, но че трябвало да направят „жест на добра воля“, за да вдъхнат сигурност на онези, които били „изгубили доверие“.

Ако смяташе, че това са просто лъжи, не го беше казал, но Ейлийн знаеше, че е така, и в мига, в който бе затворила телефона, бе избухнала пред Хелън, наричайки Диърборн с всички обидни имена, за които можеше да се сети. Ейлийн открай време знаеше впечатляващ брой ругатни.

— Разполагаме с Меча на смъртните — отвърна Хелън. — Онзи от Туле. Скрит е, но Джейс знае къде, както и какво да направи. Няма да допусне Алек да е принуден да го стори сам.

— Не бихме ли могли… не знам… да се опитаме да пленим демона? Отново да го превърнем в Магнус?

— О, миличка, не знам — отвърна Хелън уморено. — Не мисля, че превърнеш ли се веднъж в демон, има връщане назад, а Магнус не би искал да живее по този начин.

— Не е честно. — Ейлийн изрита един доволно голям камък. Той полетя над ръба и Хелън го чу да трополи по склона, докато се търкаляше към магистралата. — Магнус заслужава нещо по-добро от тази гадост. Всички заслужаваме нещо по-добро. Как можа всичко да стане такова… толкова ужасно, толкова бързо? Нещата бяха наред. Бяхме щастливи.

— Бяхме в изгнание, Ейлийн. — Хелън обви ръце около съпругата си и облегна брадичка на рамото й. — Жестокостта на Клейва ме откъсна от семейството ми заради кръвта във вените ми. Заради нещо, което не мога да променя. Семената на това отровно дърво бяха посети много отдавна. Сега просто виждаме как то започва да цъфти.

Слънцето беше залязло, докато дойде време за смяната на Марк и Кийрън. Марк се беше надявал да патрулира заедно с Джулиън, но по някаква причина Ема бе поискала да е с Клеъри и двойките се бяха оказали странно сформирани.

Известно време вървяха в мълчание, докато сумракът около тях улягаше в тъмнина. Марк не беше разговарял с Кийрън за нищо важно, откакто се бяха прибрали от земите на феите. Искал бе да го стори, искал го бе до болка, но се беше страхувал да не влоши още повече една объркваща ситуация.