Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кит имаше чувството, че се намира на панаирно влакче, което изведнъж се бе спуснало главоломно надолу. Канеше се да каже нещо, когато Тай възкликна тихо от изненада. Кит отметна глава назад и видя как над тях прелитат два коня, черно-сив и кафяв, а под копитата им оставаха сребърни и златни дири. Двете момчета загледаха, притихнали, как конете кацат на тревата пред Института.

Един от ездачите беше жена, която познаваха, облечена в черна рокля. Даяна. Другият беше Гуин ап Нийд, предводителят на Дивия лов. Пред удивените им очи Гуин скочи от седлото и отиде да помогне на Даяна да слезе.

Дру се покатери на покрива. Тай и Кит вече бяха там, застанали обезпокояващо близо до ръба на покрива. Не че се учудваше — много отдавна се бе досетила, че когато искаха да говорят насаме, двамата се качваха тук така, както правеха Ема и Джулиън, когато бяха по-малки.

На практика не беше говорила с тях, откакто бе отишла в стаята на Тай. Не знаеше какво да каже. Всички останали в семейството — Хелън, Марк — коментираха колко добре се възстановява Тай, колко е силен, как се крепи след смъртта на Ливи.

Ала тя бе видяла стаята му, обърната надолу с главата, и кръвта по възглавниците. Това я бе накарало да се вгледа по-внимателно в него… в това колко бе отслабнал, в ожулените му кокалчета.

След като баща им загина, Тай беше преминал през фаза, в която си хапеше ръцете. Събуждаше се посред нощ, изгризал кожата над кокалчетата си. Дру предполагаше, че отново го прави и затова по възглавниците му имаше кръв. Хелън и Марк нямаше как да разпознаят признаците — предишния път не бяха тук. Ливи би забелязала. Джулиън би трябвало да забележи, но той току-що се беше прибрал. А да го обсъжда с когото и да било й се струваше като предателство спрямо Тай.

Историята на Туле също не й излизаше от главата… свят, в който Тай беше мъртъв. Свят, в който самата тя беше изчезнала. Свят, в който те вече не бяха семейство. Свят, в който Себастиан Моргенстърн беше властвал. Дори името Аш не й даваше мира, сякаш го беше чувала преди, макар да не си спомняше къде. Мисълта за Туле беше мрачен кошмар, който й напомняше колко крехки бяха връзките, които я придържаха към семейството й. Последното, което искаше, бе да разстрои Тай.

Така че го беше избягвала, а с него и Кит, тъй като двамата бяха неизменно заедно. Само че покривът не им принадлежеше. Отправи се към мястото, където бяха седнали, трополейки, така че да не ги изненада.

Появата й като че ли не ги подразни.

— Гуин и Даяна са тук — съобщи й Кит. Когато беше дошъл при тях, беше доста блед, сякаш бе прекарвал по-голямата част от времето си на затворено и по нощни пазари. Сега имаше лек загар, а бузите му бяха поруменели. Приликата му с Джейс личеше повече, особено след като косата му, която бе поизраснала, бе започнала да се къдри.

— Знам. — Дру се присъедини към тях на ръба на покрива. — Отиват в Идрис, за да вземат вода от езерото Лин.

Побърза да им разкаже каквото знаеше, доволна, че като никога и тя има новини. Кийрън беше излязъл от Института и прекосяваше тревата, за да отиде при Даяна и Гуин. Беше изпънал гръб, а слънцето огряваше синьо-черната му коса.

Кимна на Даяна и се обърна към Гуин. Беше се променил, помисли си Дру. Спомняше си първия път, когато го беше видяла — окървавен и бесен, и ожесточено сърдит на света. Беше го смятала за враг на Марк, на всички тях.

Оттогава беше видяла и други негови страни. Беше се бил рамо до рамо с тях. Беше гледал лоши филми заедно с нея. Спомни си как предишната вечер й се беше оплаквал от любовния си живот и като се смееше, го погледна там долу: Гуин беше сложил ръка на рамото му и кимаше, а в жестовете му се четеше уважение.

Хората са съставени от най-различни части — помисли си Дру. — Забавни части и романтични части, и егоистични части, и храбри части. Понякога виждаш само съвсем малко от тях. Може би едва когато видиш всичките, осъзнаваш, че познаваш някого наистина добре.

Зачуди се дали изобщо щеше да има някой, освен семейството й, когото щеше да познава така.

— Трябва да слезем долу. — Сивите очи на Тай бяха любопитни. — Да научим какво става.

И той се отправи към вратата, водеща до стълбите. Кит тъкмо се канеше да го последва, когато Друзила го докосна по рамото.

Той се обърна, за да я погледне.

— Какво има?

— Тай — отвърна тя ниско, хвърляйки машинално поглед към брат си, докато изричаше името му. — Искам да говоря за него с теб, но не и с някой друг. И трябва да обещаеш, че няма да му кажеш. Можеш ли да ми го обещаеш?