Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Защо биха искали война? — недоумяваше Хелън. — Не видяха ли какво причини предишната?

— Лесно е да се сдобиеш с власт по време на война — обясни Джулиън. — Ако превърнат елфите във врагове, могат да превърнат себе си в герои. Всички ще забравят недоволството си от сегашния Съвет. Ще се обединят зад тях в името на общата кауза. Една-едничка смърт може да доведе до война. Тук те имат две… при това и двамата са прочути герои на Клейва.

Лицата на Джейс и Клеъри придобиха неловки изражения.

— Виждам недостатък в този план — каза Джейс. — Все пак ще бъдат принудени да водят и да спечелят война.

— Може би — отвърна Джулиън. — Може би не.

— Аз виждам друг недостатък — рече Клеъри. — Ние не сме мъртви. Доста нагло от тяхна страна да смятат, че ще им се размине, ако се преструват, че сме.

— Според мен наистина го вярват — каза Ема. — Битката в Двора беше истински хаос. Вероятно не са разбрали кой е минал през Портала към Туле и кой не. А кой знае какво им е наприказвал Мануел. Той и бездруго обича да изопачава истината, а без Меча на смъртните може да го прави, колкото си иска. Обзалагам се, че иска война.

— Но несъмнено Съветът няма да подкрепи идеята за война с феите — рече Клеъри. — Или смяташ, че целият Съвет е изгубен?

Ема беше изненадана, Клеъри гледаше Джулиън така, сякаш отговорът му означаваше много за нея, макар да беше с пет години по-възрастна. Странно бе да осъзнае, че острият ум на Джулиън не принадлежи само на нея и семейството му.

— Достатъчно от тях са — отвърна Джулиън. — Достатъчно от тях вече подкрепят Кохортата и това съобщение. В противен случай не биха настоявали да се върнем в Аликанте до два дни.

— Но ние няма да го направим — каза Марк. — Не можем да се върнем в Аликанте сега. Той е под контрола на Кохортата.

— А последния път когато бяхме там, Хорас ни изпрати на самоубийствена мисия — изтъкна Ема. — Не мисля, че в Идрис ще бъдем в безопасност.

Беше отрезвяваща мисъл — Идрис беше родината им, на света не би трябвало да има по-безопасно място за ловците на сенки от него.

— Няма да отидем — съгласи се Хелън. — Не само, че не е безопасно, но би означавало да изоставим магьосниците на опустошението на заразата.

— Само че Джейс и Клеъри не могат да отидат при езерото Лин. — Черната коса на Алек стърчеше разрошена, пръстите му бяха стиснати в юмруци. — Всички Портали се следят.

— Ето защо не сте отишли призори — каза Ема, чудейки се колко ли дълго Клеъри и Джейс бяха седели тук, взирайки се в писмото с ужас.

— Все трябва да има някакъв начин. — Джейс гледаше Алек с отчаяние. — С Клеъри бихме могли да пътуваме по сушата или…

— Не можете — прекъсна го Ема. — Има неща от всичко това, които не разбирам, но едно мога да ви кажа със сигурност. Кохортата използва смъртта ви, за да получи онова, което иска. Ако отидете в Аликанте и те научат, ако до ушите им достигне дори само слух, ще сторят всичко по силите си, за да ви убият.

— Ема е права — рече Джулиън. — Трябва да продължат да вярват, че сте мъртви.

— В такъв случай ще отида аз — заяви Алек. — Клеъри може да ми отвори Портал близо до Идрис. Ще прекося границата пеша и…

— Алек, не. Магнус се нуждае от теб тук — каза Клеъри. — Освен това ти оглавяваш Долноземско-нефилимския съюз. Кохорта би дала всичко, за да те спипа.

Кийрън се изправи.

— Никой от вас не може да отиде. Онова, което не умеете, нефилими, е да пипате тънко. Ще препуснете в галоп в Идрис, навличайки катастрофа на всички ни. Междувременно елфите могат да се промъкнат в Идрис, бързи като сенки, и да ви донесат онова, от което се нуждаете.

— Елфите? — Джейс повдигна вежди. — Аз виждам един елф. Може би двама, ако броим половината от Хелън и половината от Марк.

Кийрън придоби подразнено изражение.

— На елфите им е забранено да стъпват в Идрис — обади се Алек. — Вероятно има магически бариери и сензори…

— В такъв случай не е ли истински късмет, че съществуват елфически жребци, които летят — рече Кийрън, — и ездачи, които ги яздят, и че аз съм един от тях?

— Доста грубичък начин да си предложиш помощта — отбеляза Джейс и уловил погледа на Клеъри, побърза да добави: — Но съм напълно съгласен. Какво предлагаш? Да отлетиш до Идрис и да донесеш вода?

Кийрън бе започнал да крачи напред-назад. Тъмната му коса беше придобила наситено син цвят, прошарена с бели нишки.

— Ще имате нужда от повече от един елф. Ще имате нужда от цял легион. Онези, които могат да влетят в Идрис, да наточат вода, да унищожат мора и да отнесат лек на всички магьосници по света. Имате нужда от Дивия лов.