Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Ами Клеъри и Джейс? — помита той. — Със сигурност знаят, че са изчезнали в Портала към Туле. Би било невъзможно да ги върнем обаче. Мина време, Порталът се затвори, а Обан ме увери, че Туле е смъртоносно място. Досега вече трябва да са се превърнали в кости, избеляващи в пясъка на един друг свят.

— Блекторновци и онази Ема няма да се осмелят да кажат нищичко против нас — намеси се Зара. — Нали знаем тайната им. — Тя докосна дръжката на Кортана. — Освен това нищо от притежанията им няма да бъде тяхно още дълго, нито дори Институтът. Още неколцина други може да ни се опълчат: Мексико Сити, Буенос Айрес, Мумбай. Ала ще се справим с всички тях.

Зара също беше напълно отдадена на каузата, помисли си Мануел с известна доза отвращение. Тя беше досадна и отегчителна и той никога не беше вярвал, че Диего Росио Росалес вижда нещо в нея, и изглежда, че беше прав. Подозираше, че Диего чезне в някоя килия, колкото, защото беше помогнал на някакъв елфически идиот да избяга от Сколоманса, толкова и защото беше отхвърлил Зара.

Хорас се обърна към Мануел.

— Ами твоята част във всичко това, Вилялобос?

— Всичко върви по план. Силите на тъмните елфи се обединяват под властта на крал Обан. Когато стигнат до стените на Аликанте, ще излезем навън, възседнали коне, за да им покажем готовността си да преговаряме на Нетленните поля. Ще се погрижим всички ловци на сенки в Аликанте да ни видят. След това представленийце ще се изправим пред Съвета и ще заявим, че феите са се предали. На Студения мир ще бъде сложен край и в замяна на готовността им да ни помогнат всички входове към земите на елфите ще бъдат затворени с магия и те ще бъдат недостъпни за ловците на сенки.

— Много добре — рече Хорас. — Ала сега, когато Порталът към Туле е затворен, какво става с мора?

— Точно каквото искаме. — Мануел беше наистина доволен. Идеята да се престорят, че искат да унищожат заразата с огън, беше негова. Знаел бе, че няма да подейства и провалът ще остави нефилимите още по-уплашени отпреди. — Отровата се е разпростряла достатъчно надалече за нашите цели. Всички в Клейва знаят за заразата и се страхуват до какво ще доведе тя.

— А страхът ще ги направи податливи — каза Хорас. — Зара?

— Състоянието на магьосниците все повече се влошава — отвърна тя със задоволство. — Все още не съм чула някой да се е преобразил, но немалко институти са приели магьосници под покрива си, в опит да ги излекуват. Можете да си представите какъв кървав хаос ще настъпи, когато се превърнат в демони.

— Което би трябвало да ни улесни да обявим военно положение и да се отървем от останалите магьосници — каза Хорас.

Фактът, че морът щеше не само да сплаши ловците на сенки, но и да навреди на магьосниците, открай време беше плюс в очите на Хорас, макар Мануел да не виждаше особен смисъл в нещо, което щеше сериозно да ограничи способността на ловците на сенки да правят неща, като да отварят портали и да лекуват необичайни заболявания. Това беше проблемът с фанатиците. Никога не бяха практични. Е, какво да се прави. Все някой и друг магьосник щеше да оцелее, предполагаше той. След като Кохортата получеше онова, което искаше, можеха да си позволят да бъдат великодушни и да унищожат заразата завинаги. Не беше като на Хорас заразата да му харесваше, с нейната склонност да убива ангелската магия. Тя бе просто удобно оръдие, също като двамата Ларкспиър.

— Не се ли притесняваш, че преобразените магьосници биха могли да излязат извън контрол и да започнат да избиват наред? Дори мундани?

— Не — отвърна Хорас. — Един добре подготвен ловец на сенки би трябвало да е в състояние да се справи с магьосник, превърнал се в демон. Ако не е, значи, ще направим услуга на обществото ни, като се отървем от него.

— Това, което аз искам да знам, е дали на Обан може да се има доверие — обади се Зара, свила устни. — Все пак е елф.

— Може — увери я Мануел. — Далече по-податлив е от баща си. Иска царството си, а ние искаме своето. А ако му поднесем главата на принц Кийрън, както му обещахме, ще бъде наистина доволен.

Хорас въздъхна.

— Само ако можеше всички тези стратегии да не трябва да бъдат пазени в тайни. Целият Клейв би трябвало да се възхити от правотата на нашия план.

— Но те не харесват елфите, татко — изтъкна Зара, както винаги приемаща всичко буквално. — Няма да им хареса да сключваме сделки с тях, нито че сме ги насърчили да отприщят заразата в Идрис, дори да е било в името на достойна кауза. Незаконно е да се работи с демонски магии… макар да знам, че е необходимо — побърза да добави тя. — Ще ми се Саманта и Дейн все още да бяха тук. Тогава бихме могли да поговорим с тях.