Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Пръстите му прокараха пътека по голата й ръка, по китката й и се върнаха обратно нагоре. Бяха леки и изкусни пръсти. Допирът му сякаш скицираше тялото й, проследи линията на ключицата й, докосна ямката в основата на гърлото й, спусна се по деколтето на роклята й, милвайки едва-едва горната извивка на гърдите й.

Ема потрепери. Знаеше, че би могла да се изгуби в това усещане, би могла да се удави в него и да забрави, да се скрие зад него.

— Ако ще правиш това — каза, — най-добре ме целуни.

Той я взе в ръцете си. Устата му върху нейната беше топла и мека, нежна целувка, станала постепенно по-дълбока и гореща. Ръцете й се плъзнаха по тялото му, усещането му й беше познато сега: гладките мускули под тениската, грапавината на белезите, деликатността на лопатките, хлътналата извивка на гръбнака му. Той промълви, че е красива, че я желае, че винаги я е желал.

Сърцето на Ема се опитваше да си проправи път вън от гърдите й, всяка клетка в тялото й, й казваше, че това е Джулиън, нейният Джулиън, че усещането, вкусът, дъхът му бяха същите и че тя го обичаше.

— Това е съвършено — прошепна той до устата й. — Ето как бихме могли да бъдем заедно, без да навредим на никого.

Тялото на Ема й крещеше да не реагира, да се остави на случващото се. Ала умът й я предаде.

— Какво точно имаш предвид?

Той я погледна, тъмната коса падаше над лицето му. Искаше й се да го привлече към себе си и да покрие устните му с още целувки. Искаше да затвори очи и да забрави, че нещо не е наред.

Ала никога досега не й се бе налагало да затвори очи с Джулиън.

— Емоциите са онова, което има значение, не самият акт — отвърна той. — Ако не съм влюбен в теб, можем да го направим, да бъдем заедно физически, и това няма да има значение за проклятието.

Ако не съм влюбен в теб.

Ема се отдръпна от него. Имаше чувството, че разкъсва кожата си, струваше й се, че ако погледне надолу ще види кръв да шурти от раните там, където се беше откъснала от него.

— Не мога — каза. — Когато си върнеш чувствата, и двамата ще съжаляваме, че сме го направили, докато не те е било грижа.

Джулиън изглеждаше озадачен.

— Желая те толкова силно, колкото винаги. Това не се е променило.

Ема почувства как изведнъж я залива умора.

— Вярвам ти. Току-що ми каза, че ме желаеш. Че съм красива. Ала не каза, че ме обичаш. Преди винаги го казваше.

За миг в очите му проблесна нещо.

— Не съм същият човек. Не мога да кажа, че изпитвам нещо, което не разбирам.

— Е, аз искам същия човек — отвърна Ема. — Искам Джулиън Блекторн. Моят Джулиън Блекторн.

Той посегна да докосне лицето й, но тя се дръпна… не защото не харесваше допира му, а защото го харесваше твърде много. Тялото й не правеше разлика между този Джулиън и онзи, от когото тя се нуждаеше.

— Кой съм тогава за теб? — попита той, отпускайки ръка.

— Онзи, когото трябва да защитавам, докато моят Джулиън отново заживее в теб. Не искам това . Искам онзи Джулиън, когото обичам. Ти може и да си в клетка, Джулс, но докато си такъв, аз съм в клетката заедно с теб .

Утрото дойде, както винаги, със слънчева светлина и дразнещото чуруликане на птички. Ема излезе от стаята си с туптяща глава и завари Кристина да дебне в коридора край вратата й. Държеше чаша с кафе и носеше хубав прасковен пуловер с перли около яката.

Ема беше спала едва три часа, след като Джулиън си тръгна от стаята й, и те бяха три лоши часа. Когато затръшна вратата зад себе си, Кристина подскочи нервно във въздуха.

— Точно колко кафе си изпила? — попита Ема, докато вдигаше косата си високо и я връзваше с жълта лента на маргаритки.

— Това ми е третото. Чувствам се като колибри. — Кристина размаха чашата и тръгна до нея, докато Ема отиваше към кухнята. — Ема, трябва да поговоря с теб.

— Защо? — попита Ема предпазливо.

— Любовният ми живот е същинска катастрофа. Qué lío. 29 29 Такава бъркотия (исп.). — Б. пр.

— А, добре — рече Ема. — Боях се, че ще бъде нещо, свързано с политика.

Кристина придоби трагичен вид.

— Целунах Кийрън.

— Какво? Къде? — попита Ема и замалко да падне по стълбите.

— В царството на феите — проплака Кристина.

— Всъщност имах предвид, по бузата или къде?

— Не — отвърна Кристина. — Истинска целувка. По устата.

— Как беше?

Ема изгаряше от интерес. Не можеше да си представи да целуне Кийрън. Той винаги й се струваше толкова студен и далечен. Несъмнено беше красив, но по начин, по който бе красива някоя статуя, не човешко същество.