Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Мануел си помисли без особен интерес за Дейн, станал жертва на собствената си глупост, и Саманта, която в момента бе изпаднала в умопомрачение във Василиас. Съмняваше се, че който и да било от двамата би могъл да им бъде от особена полза дори в предишното си състояние.

— Самотно бреме е, дъще, да бъдеш сред онези, натоварени да сторят правилното нещо — каза Хорас помпозно.

Зара стана от стола си и го потупа по рамото.

— Горкичкият татко. Искаш ли да надникнеш в гадателското огледало? То винаги те разведрява.

Мануел се изпъна в стола си. Огледалото бе едно от малкото неща, които не го отегчаваха. Обан го беше омагьосал да показва полята пред Тъмната кула.

Зара го вдигна така, че светлината от демонските кули хвърли отблясъци по сребърната му дръжка. Изписка тихичко, когато стъклото се проясни и пред очите им се разкриха зелените поля на царството на тъмните елфи и антрацитната кула. Пред нея, строени в дълги редици, стояха воини на тъмните елфи, толкова многобройни, че изпълваха огледалото и се губеха в далечината: армия без предел, без край. Мечовете им блестяха на слънчевата светлина, като огромно поле, засято с остриета.

— Какво ще кажеш? — Гласът на Хорас преливаше от гордост, сякаш той лично беше събрал войската. — Впечатляващо, нали, Анабел?

Жената с дълга тъмнокестенява коса, която седеше безмълвно в ъгъла на стаята, кимна спокойно. Беше облечена като в онзи кървав ден в Залата на Съвета. Зара бе успяла да намери почти същите дрехи, ала Мануел бе този, комуто беше хрумнало да ги използва, сякаш бяха оръжие.

Малко бяха нещата по-силни от страха. От онази среща на Съвета насам ловците на сенки се ужасяваха от Анабел Блекторн. Появеше ли се пред тях, те щяха да се свият уплашени зад Хорас. Способността му да ги защити бе единственото, за което щеше да ги е грижа.

А що се отнасяше до Джулиън Блекторн и останалите от дразнещото му семейство, щеше да има не само страх. Щеше да има ярост. Омраза. Все емоции, от които Кохортата можеше да се възползва.

Хорас се изсмя нервно и отново насочи вниманието си към огледалото.

По лицето на Мануел, скрит в удължаващите се сенки, се разля дива усмивка. Абсолютно никой не беше подготвен за онова, което предстоеше.

Точно както му харесваше.

Ейлийн Пенхалоу, ръководител на Лосанджелиския институт: Бели траурни знамена се развяват над столицата ни днес, а също и зелени, та сърцата ни да се изцелят по-скоро.

Героите от Тъмната война Джонатан Херондейл и Клариса Феърчайлд загинаха от ръцете на Тъмните елфи. Изпълняваха мисия, възложена им от Клейва, и смъртта им ще бъде почетена като смъртта на герои. Телата им все още не са върнати.

Подобно брутално нарушаване на Студения мир не може да остане ненаказано. Считано от тази сутрин; по изгрев-слънце в Аликанте, ние сме във война с феите. Членове на Съвета ще се свържат с Двора, за да поискат преговори и обезщетение. Ако някой елф бъде забелязан извън земите на своята раса, чувствайте се свободни да го заловите и доведете в Аликанте за разпит. Ако се наложи да убиете въпросния елф, няма да бъдете в нарушение на Съглашенията.

Феите са лукави, ала ние ще победим и ще отмъстим за нашите паднали герои. Както винаги по време на война, от ловците на сенки се очаква да се върнат в Идрис и да се явят за военна служба в рамките на четиресет и осем часа. Моля, уведомете Клейва за плановете си за пътуване, тъй като Порталите, отвеждащи в Идрис, се следят.

Хорас Диърборн, инквизитор

NB: Тъй като е заподозряна в заговорничене с елфите, нашият консул Джия Пенхалоу е задържана в кулата на Гард, докато не стане възможно да бъде разпитана.

— Джия? — изуми се Ема. — Консулът е в затвора ?

— Ейлийн се мъчи да се свърже с Патрик — отвърна Хелън ниско. — Домашният арест е едно, но това е нещо съвсем друго. Ейлийн не е на себе си.

— Кой знае, че сте живи? — попита Алек, обръщайки се към Джейс. — Кой знае, че това писмо не е вярно?

Джейс като че ли се сепна.

— Хората в тази къща. Магнус… къде е Магнус?

— Спи — отвърна Алек. — Кой друг освен нас?

— Саймън и Изи. Мама. Мая и Бат. Това са всички. — Той се завъртя в стола си. — Защо? Мислиш, че трябва да отидем в Аликанте? Да изобличим лъжите им?

— Не. — Гласът на Джулиън беше тих, но твърд. — Не може да го направите.

— Защо не? — попита Хелън.

— Защото това не е грешка — отвърна Джулиън. — Това е операция под фалшив флаг. Вярват, че сте мъртви (в противен случай не биха рискували), и смятат да припишат вината на феите, за да предизвикат война.