Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Ловът? — повтори Марк. — Дори и с Гуин като приятел на Даяна, не мисля, че Ловът би сторил това за нефилимите.

Кийрън се изпъна и за първи път Ема зърна баща му и стойката и в линията на челюстта му.

— Аз съм елфически принц и Ловец — заяви. — Убих краля на тъмните елфи със собствените си ръце. Вярвам, че ще го сторят заради мен.

На покрива Кит чуваше гласовете, долитащи откъм кухнята под него — повишени, трескави гласове. Не можеше обаче да различи какво казват.

— Писмо от Ливи — каза, обръщайки се, за да погледне Тай. Другото момче седеше на ръба на покрива, провесило крака. Кит ненавиждаше това колко близо беше готов да стигне до ръба на нещата Тай: понякога му се струваше, че Тай не притежава никакво чувство за пространствена заплаха, за реалността на онова, което щеше да се случи, ако паднеше. — Другата Ливи, в другата вселена.

Тай кимна. Прекалено дългата коса му влезе в очите и той я отметна нетърпеливо. Носеше бял пуловер с дупки в края на ръкавите, през които беше мушнал палци.

— Ема ми го даде. Питах се дали би искал да го прочетеш.

— Да — отвърна Кит, — бих искал.

Тай му протегна лекия плик и Кит го пое, поглеждайки името, надраскано отгоре му, Тиберий . Дали приличаше на почерка на Ливи? Не беше сигурен. Не помнеше да беше обръщал особено внимание на почерка й; знаеше, че започва да забравя звука на гласа й.

Лъчите на слънцето обливаха покрива и караха златния медальон на Тай да хвърля искри. Кит отвори писмото и зачете.

Тай, толкова пъти съм мислила за това какво бих ти казала, ако внезапно се появиш пред мен. Ако си вървях по улицата и ти изникнеше от нищото, крачещ до мен, както правеше винаги, напъхал ръце в джобовете си и отметнал глава назад.

Мама казваше, че вървиш с небесна походка, вдигнал поглед нагоре, сякаш се опитваш да зърнеш ангели в облаците. Спомняш ли си?

В твоя свят аз съм прах, аз съм предшествениците, спомените и надеждите, и мечтите ми — отишли за съграждането на Града от кости. В твоя свят аз съм късметлийката, защото не съм принудена да живея в един свят без теб. Ала в този свят аз съм ти. Аз съм осиротялата близначка. Така че мога да ти кажа това:

Когато близнакът ти напусне земята, където живееш, тя никога вече не се върти по същия начин: тежестта на душата му я няма и равновесието на всичко е нарушено. Светът се люлее под краката ти като неспокойно море. Не мога да ти кажа, че става по-лесно. Става обаче по-стабилно, научаваш се да живееш с новото люлеене на тази нова земя така, както моряците свикват с люшкането на кораба. Научаваш се. Кълна ти се.

Знам, че ти не си точно онзи Тай, когото имах в този свят, моят брилянтен, красив брат. Ала от Джулиън знам, че ти също си брилянтен и красив. Знам, че те обичат. Надявам се, че си щастлив. Заслужаваш го толкова много. Иска ми се да те попитам дали си спомняш начина, по който си шепнехме думи в мрака: звезда, близнак, стъкло. Никога обаче няма да науча отговора ти. Така че ще шепна на себе си, докато сгъвам това писмо, надявайки се, напук на всичко, че то ще стигне до теб. Шепна името ти, Тай. Шепна най-важното нещо:

Обичам те. Обичам те. Обичам те.

Когато Кит свали писмото, целият свят изглеждаше малко по-ясно очертан и ярък, сякаш го виждаше през лупа. Гърлото го болеше.

— Какво… какво мислиш?

Обичам те, обичам те, обичам те.

Нека го чуе, нека го повярва и се откаже.

— Мисля… — Тай посегна към писмото, сгъна го и го прибра в джоба на якето си. — Мисля, че това не е моята Ливи. Сигурен съм, че е добър човек, но не е моята.

Кит седна малко рязко.

— Какво искаш да кажеш?

Тай гледаше океана, равномерното му прииждане и оттегляне.

— Моята Ливи би искала да се върне при мен. Тази не поиска. Интересно би било да се запозная с тази Ливи, но вероятно е добре, че не дойде заедно с Ема и Джулс, защото тогава нямаше да можем да върнем истинската Ливи.

— Не — рече Кит. — Не, ти не разбираш. Не е, че не е искала да дойде. Там имат нужда от нея. Сигурен съм, че би искала да бъде заедно със семейството си, стига да можеше. Представи си да трябва да понесеш подобна загуба…

— Не искам да си го представям — прекъсна го Тай рязко. — Знам, че се чувства ужасно, и ми е жал за нея. — Беше извадил конец от джоба си и го подръпваше с неспокойни ръце. — Ала не затова ти дадох да прочетеш писмото. Знаеш ли какво е то?

— Явно не знам.

— Това е последното, което ни е нужно за магията — обясни Тай. — Предмет от друго измерение.