Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Лека стража — каза Джейс, разрошвайки косата на Клеъри.

Даяна и Гуин бяха заминали за Идрис. Ема ги беше гледала, докато не се превърнаха в точица на хоризонта, изчезвайки в маранята на лосанджелиския въздух. Алек бе отишъл при Магнус, а останалите се бяха съгласили да се редуват да патрулират около Института.

— Трябва да бъдем нащрек — заявил бе Джулиън. — Съобщението от Кохортата е тест за лоялност. Ще наблюдават Институтите, за да видят кой ще се втурне в Аликанте, за да се врече за битката с елфите. Знаят, че ще се опитаме да го отлагаме възможно най-дълго — той бе махнал с ръка към Марк и Хелън, — но няма да се учудя, ако направят първия ход против нас.

— Не би било особено разумно — намръщил се бе Марк. — Достатъчно би било просто да изчакат и да ни обявят за предатели.

— Не са особено умни — съгласил се бе Джулиън мрачно. — Зли, но не и умни.

— За съжаление, Мануел е доста умен — отбелязала бе Ема и макар всички да бяха придобили още по-мрачни изражения, никой не го беше отрекъл.

На Клеъри и Ема се беше паднала втората стража след Джейс и Хелън. Хелън вече беше влязла, за да провери как е Ейлийн, а Ема се опитваше да гледа настрани, докато Клеъри и Джейс се целуваха и си гукаха.

— Надявам се, че всичко в Аликанте е наред — подхвърли, най-вече за да провери дали все още се целуват.

— Невъзможно — заяви Джейс, откъсвайки се от Клеъри. — Всички си мислят, че съм мъртъв. Само да са посмели да не ми направят траурен парад. Трябва да открием кой ще изпрати цветя.

Клеъри извърти очи, но с привързаност.

— Може да помолим Саймън и Изи да съставят списък. Така, когато се върнем от мъртвите, бихме могли да им изпратим цветя.

— Цял куп жени ще бъдат потопени в траур, когато научат новината за кончината ми — каза Джейс, докато вземаше стъпалата на бегом. — Що си раздират дрехите. Раздират, казвам ви.

— Ти не си свободен — извика Клеъри след него. — Не е като да си необвързан мъртъв герой.

— Любовта не знае прегради — отвърна Джейс, а после стана сериозен. — Ще ида да проверя как са Алек и Магнус. Ще се видим по-късно.

С тези думи им помаха и изчезна. Клеъри и Ема, и двете в бойно облекло, поеха през тревата към пътеката, заобикаляща Института.

Клеъри въздъхна.

— Джейс ненавижда да не е до Алек в подобни моменти. Нищо не може да направи, но разбирам желанието да бъдеш до своя парабатай, когато той страда. Аз също бих искала да бъда до Саймън.

— Не е като да е там само заради себе си — каза Ема. По тъмносиньото небе се гонеха избледняващи облаци. — Сигурна съм, че и за Алек е по-добре той да бъде до него. Искам да кажа, според мен част от причината на Алек в Туле да му е било толкова трудно е, че несъмнено се е чувствал ужасно сам, след като е изгубил Магнус. Много от приятелите му вече са били мъртви, а парабатаят му е бил сполетян от съдба, по-лоша и от смърт.

Клеъри потрепери.

— Защо не поговорим за нещо по-весело?

Ема се опита да се сети за нещо весело. Това, че Джулиън щеше да развали магията, която си беше направил? Не бе тема, за която би могла да говори. Зара, сплескана под тежък скален къс, вероятно би я накарала да изглежда отмъстителна.

— Бихме могли да поговорим за виденията ти — започна предпазливо и Клеъри я погледна учудено. — Онези, за които ми разказа, в които си видяла как умираш. В Тъмния двор, когато погледна в Портала…

— Осъзнах какво съм виждала през всичкото това време, да. Видях себе си и бях мъртва, видях и съня, който ме преследваше. — Клеъри си пое дълбоко дъх. — Именно това бях сънувала. Мисля, че сънищата се опитваха да ме предупредят за Туле.

Бяха стигнали там, където тревата отстъпваше място на храсталаците на пустинята, океанът беше плътна синя ивица в далечината.

— Каза ли на Джейс? — попита Ема.

— Не. Не мога да го направя сега. Чувствам се толкова глупава и сякаш никога няма да ми прости… Освен това той трябва да се съсредоточи върху Алек и Магнус. Всички трябва да го направим. — Клеъри изрита едно камъче от пътя си. — От малка познавам Магнус. Когато го видях за първи път, издърпах опашката на котката му. Не знаех, че би могъл да ме превърне в жаба или в пощенска кутия, стига да беше поискал.

— Магнус ще се оправи — каза Ема, ала знаеше, че не звучи сигурна. Не би могла да бъде.

Гласът на Клеъри потрепери.

— Просто имам чувството, че ако изгубим магьосниците… ако Кохортата успее да насъска нефилимите и долноземците във война едни срещу други… тогава всичко, което съм направила някога, ще се окаже напразно. Всичко, от което се отказах през Тъмната война. Ще означава и че не съм герой. Никога не съм била.