Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Клеъри спря и се облегна на голям скален блок, същия, по който Тай обичаше да се катери. Очевидно се мъчеше да не заплаче. Ема я зяпна ужасена.

— Клеъри, ти си тази, която ме научи какво означава да си герой. Ти ми каза, че героите невинаги побеждават. Че понякога губят, но продължават да се борят.

— Мислех, че наистина съм продължила да се боря. Предполагам, си мислех, че съм победила.

— Аз бях в Туле — заяви Ема яростно. — Онзи свят бе такъв, защото ти не беше в него. Ти беше повратната точка, ти промени всичко. Без теб Себастиан щеше да спечели Тъмната война. Без теб толкова много хора щяха да са мъртви и толкова много добри неща завинаги щяха да са си отишли от света.

Клеъри си пое дълбоко дъх.

— Никога не преставаме да се борим, нали?

— Така мисля — отвърна Ема.

Клеъри се оттласна от скалния блок и те отново поеха по пътеката, лъкатушеща между храстите, наситено зелени и тебеширено лилави. Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта, позлатявайки пясъка на пустинята.

— В Туле — започна Ема, когато свиха зад ъгъла на Института — Джейс беше под влиянието на Себастиан. Има обаче нещо, което не ви казах в библиотеката. Себастиан успяваше да го контролира единствено защото беше излъгал за участието си в смъртта ти. Боеше се, че дори под влиянието на магия, колкото и силна да беше тя, Джейс никога не би му простил, задето е допуснал да пострадаш.

— И защо ми го казваш сега? — Клеъри й хвърли кос поглед.

— Защото Джейс би ти простил всичко. Кажи му, че си се държала ужасно, но си имала основателна причина, и го помоли да се ожени за теб.

Клеъри избухна в смях.

— Много романтично.

Ема се ухили.

— Това е просто моята идея за чувствата, които да вложиш. Самото предложение зависи от теб.

Хелън беше настанила Магнус и Алек в една от най-големите стаи. Джейс подозираше, че някога вероятно беше принадлежала на родителите на децата Блекторн.

Странно бе дори да мисли за родителите на децата Блекторн и да не си представи Джулиън, тихия, компетентен, потаен Джулиън, като онзи, който се грижеше за тях. Ала хората ставаха онова, което трябваше да бъдат: Джулиън вероятно бе искал да стане родител на дванайсет години толкова, колкото Джейс бе искал да напусне Идрис и да изгуби баща си, когато беше на девет. Не би повярвал, ако някой му беше казал, че в Ню Йорк ще открие друго, по-добро семейство, така както Джулиън не би повярвал, че ще обикне братята и сестрите си толкова силно, че ще си заслужава всичко. Или поне така подозираше Джейс.

Погледна към Алек, брата, когото бе намерил. Той седеше облегнат в единия край на голямото дървено легло насред стаята, а Магнус лежеше до него, свит на една страна, черната му коса беше разпиляна върху възглавницата.

Джейс не беше виждал Алек толкова изпит и изтощен, откакто Магнус беше изчезнал в Едом преди пет години. Алек бе тръгнал след него, за да го върне: би отишъл навсякъде за Магнус.

Ала Джейс се боеше — дори нещо по-лошо от боеше — че Магнус отива някъде, където Алек нямаше да може да го последва.

Не искаше да мисли какво би станало, ако Магнус си отидеше. От историята на Туле във вените му сякаш се разливаха ледени иглички. Подозираше, че знае какво би станало с него, ако изгубеше Клеъри. Не можеше да понесе мисълта Алек да изпитва подобна нетърпима болка.

Алек се наведе и целуна Магнус по слепоочието. Магнус се размърда и измърмори нещо, но не се събуди. Джейс не го бе виждал да се събужда от миналата нощ.

Алек погледна своя парабатай с очи, под които имаше огромни сенки.

— Колко е часът?

— Слънцето вече залязва — отвърна Джейс, който никога не носеше часовник. — Мога да отида да проверя, ако искаш.

— Не. Вероятно е твърде късно да се обадя на децата. — Алек прокара опакото на ръката си над очите си. — Освен това все се надявам да мога да им съобщя добра новина.

Джейс се изправи и отиде до прозореца. Струваше му се, че не е в състояние да диша. Отнеми тази болка от Алек — помоли се той на Ангела Разиел. — Хайде де, нали сме се срещали. Направи го за мен.

Молитвата беше малко необичайна, но от сърце. Алек повдигна вежди насреща му.

— Да не се молиш?

— Как разбра?

През прозореца Джейс виждаше тревата пред Института, магистралата и океана от другата й страна. Целият свят продължаваше както винаги, без да го е грижа за проблемите на нефилими и магьосници.

— Устните ти се движеха — обясни Алек. — Почти никога не се молиш и оценявам загрижеността ти.