Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Приливната ивица също беше подобно място и поради това му се струваше като дом. Напомняше му за една стара песен, която някой му беше пял. Трябва да е бил баща му, макар че той винаги си я спомняше като изпята от женски глас.

— Това е много, много стара песен — разнесе се глас и Кит едва не се катурна от скалата, по която се катереше. На фона на наситено синьото небе, изпъстрено с бели облаци, видя Шейд, чиято зелена кожа контрастираше ярко с раздърпания му тъмносин костюм с пришита яка и ръкавели. — Откъде я знаеш?

Кит, който дори не си беше дал сметка, че си тананика, сви рамене. Този път Шейд не носеше обичайната си качулка. Зеленото му лице беше набраздено от бръчки и добродушно, косата му беше къдрава и бяла. Малки рогца стърчаха от слепоочията му, извити навътре като раковини. Нещо в него се стори мъничко странно на Кит.

— Чух я на Пазара на сенките.

— Как така си без сянката си?

— Тай не ми е сянка — рече Кит сърдито.

— Извинявам се. Предполагам, че ти си неговата. — Очите на Шейд бяха сериозни. — Да не си дошъл да ми съобщиш за напредъка в глупавия му план да възкресите сестра му?

Кит не беше дошъл за това и все пак му разказа всичко — за завръщането на Ема и Джулиън (макар да не спомена Туле), за посещенията им на Пазара на сенките в последвалия хаос и как никой не беше забелязал отсъствието им. Джулиън, който обикновено беше най-наблюдателният брат на света, си нямаше и представа и дори днес бе изглеждал разконцентриран и уморен.

— Справили сте се по-добре, отколкото очаквах — призна Шейд неохотно, поглеждайки към морето. — И все пак. Сдобили сте се, общо взето, с лесните неща. Все още има съставки, които биха могли да ви препънат.

— Звучиш така, сякаш искаш да се провалим — подхвърли Кит.

— Естествено, че искам! — сопна се Шейд. — Не трябва да се занимавате с черна магия! Това никога не завършва добре!

Кит заотстъпва, докато не усети пясък под краката си.

— Тогава защо ни помагаш?

— Виж, има причина да съм тук — рече Шейд. — Да, Хипатия ми предаде съобщението на Тиберий, но и така идвах насам, за да те държа под око.

— Мен?

— Да, теб. Наистина ли мислеше, че стоя тук и ви помагам с глупавата ви черна магия само за да направя услуга на Хипатия? Не сме толкова близки. Джем е този, който ме помоли да те наглеждам. Пак онази история, че родът Карстерс е длъжник на рода Херондейл.

На Кит му се струваше странно, че някой ще иска да го защитава само заради фамилията му.

— Окей, но защо ни помагаш с магията?

— Защото обещах да те защитя и ще го направя. Твоят Тай е твърдоглав като всички от рода Блекторн, а ти си дори още по-твърдоглав. Ако не ви помогна, някой друг щеше да го направи, някой, когото няма да го е грижа, ако и двамата пострадате. И не, не съм казал на никого.

— Мнозина от другите магьосници са болни — рече Кит, осъзнал, че именно това изглеждаше странно у Шейд; той изобщо не изглеждаше болен.

— И може би аз също ще се разболея, ала винаги ще съществуват безскрупулни хора, които умеят да използват магия… Защо си ме зяпнал по този начин, момче?

— Предполагам, си мислех, че не знаеш, че откриха лек за болестта сред магьосниците — отвърна Кит. — В Института.

За първи път, откакто го познаваше, види Шейд да придобива искрено изненадано изражение.

— Нефилимите? Открили са лек за магьосническата болест?

Кит се върна към деня, когато за първи път му бяха казали за ловците на сенки. Не като за хора, а като армия фанатици, изпълнени с морално превъзходство. Сякаш до един бяха като Хорас Диърборн и никой не беше като Джулиън Блекторн или Кристина Росалес. Или като Алек Лайтууд, държащ търпеливо чаша вода със сламка, така че болното му гадже магьосник да може да пие.

— Да — отвърна Кит. — Джейс и Клеъри ще го набавят. Ще се погрижа да получиш доза.

Лицето на Шейд се разкриви и той се извърна, така че Кит да не може да види изражението му.

— Щом настояваш — рече рязко. — Но се постарай Катарина Лос да го получи първа, както и Магнус Бейн. Аз имам известни защити. Ще бъда добре още дълго занапред.

— Магнус пръв ще го получи, не се тревожи — увери го Кит. — Той е в Института.

При тези думи Шейд се обърна рязко към него.

— Магнус е тук? — Вдигна поглед към Института, който грееше като легендарен замък върху хълм. — Когато се оправи, кажи му, че съм тук. Поздрави го от Рейгнър.