Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ако Кохортата успееше да наложи своето, никой никога нямаше да бъде свободен.

— Хайме е прав — заяви той. — Никой не е размислил.

Зара извъртя очи.

— Много добре. Ще се видим по-късно.

И тя се отдалечи, следвана от Ануш, който бързаше след нея като унила сянка.

Ема седеше до Кристина на бюрото и изпиваше гледката с очи. Стените бяха от стъкло и през тях тя виждаше океана от едната страна и планините — от другата. Имаше чувството, че й бяха върнали цветовете на света след мрака на Туле. Морето сякаш беше в синьо и сребристо, в златно и зелено. Пустинята също — тя грееше в яркозелено, в приглушено червеникаво на пясъка и пръстта си и с плътни лилави сенки между хълмовете.

Кристина извади от джоба си малка стъкленица, направена от дебело синьо стъкло. Отвори я и я поднесе към светлината.

Нищо не се случи. Ема й хвърли кос поглед.

— Винаги отнема малко време — успокои я Кристина.

— Чух те в Двора на тъмните елфи — рече Ема. — Каза, че не са лей-линиите… че е морът. Ти го разгада, нали? Причината за болестта сред магьосниците.

Кристина завъртя стъкленицата.

— Подозирах го, но не бях напълно сигурна. Знаех, че заразата в Брослинд е същата като тази в царството на феите, но когато осъзнах, че кралят е причината и за двете, че иска да отрови нашия свят… тогава се досетих, че може би именно това разболява магьосниците.

— И Катарина знае?

— Казах й още щом се прибрахме. Обеща, че ще провери…

От стъкленицата започна да излиза пушек, сиво-бял и матов. Бавно се оформи леко разкривена сцена, трептяща по крайчетата. Теса в широка синя рокля, зад нея ясно се виждаше каменна стена.

— Теса? — каза Ема.

— Теса! — рече Кристина. — Катарина там ли е?

Теса опита да се усмихне, но усмивката й потрепери.

— Тази нощ Катарина потъна в сън, от който все още не сме успели да я събудим. Тя е… много болна.

Кристина измърмори нещо съчувствено. Ема не бе в състояние да откъсне очи от Теса. Изглеждаше толкова различно — не по-стара или по-млада, а по-жива. До този миг не беше осъзнала колко притъпени бяха изглеждали емоциите на Теса от Туле, сякаш много отдавна се бе отказала от тях.

А тази Теса, спомни си Ема, беше бременна. Все още не й личеше, макар че, докато говореше, бе отпуснала леко закрилнически ръка върху корема си.

— Преди да изпадне в безсъзнание, каза, че според нея Кристина е права за заразата. Разполагаме с няколко проби и ги изучаваме, но се боя, че няма да успеем навреме, за да спасим Магнус и Катарина… и мнозина други.

Очите й блестяха от сълзи.

Ема скочи на крака, за да я успокои.

— Мисля, че е възможно да имаме отговор.

И тя побърза да й разкаже историята си, спирайки до срещата с Теса в пещерата. Не виждаше причина да й разкаже какво беше дошло след това.

— Аз съм ти го казала? — Теса изглеждаше поразена. — Мое Аз, което си срещнала в друг свят?

— Знам, че вероятно е трудно за вярване. Живееше в голямата пещера до плажа със стълбите заедно с Чърч.

— Звучи ми като нещо, което бих направила. — Теса изглеждаше замаяна. — Какъв е планът? Мога да помогна, макар че няма много магьосници, които да се чувстват достатъчно добре, за да се включат…

— Не, не, всичко е наред — намеси се Кристина. — Джейс и Клеъри ще отидат.

Теса се намръщи.

— Струва ми се опасно.

— Ейлийн откри промеждутък от време, в който според нея около езерото няма да има стражи — каза Кристина. — Ще тръгнат призори.

— Предполагам, че за нефилимите опасността е нещо, което не може да бъде избегнато. — Теса погледна към Кристина. — Може ли с Ема да поговорим насаме за минутка, моля те?

Кристина примига учудено, а после скочи от бюрото.

— Разбира се.

Побутна дружески Ема по рамото и се отправи към вратата, и ето че Ема остана сама в кабинета с една потрепваща, но решителна на вид Теса.

— Ема — започна тя веднага щом вратата зад Кристина се затвори. — Исках да поговорим за Кит Херондейл.

Кит си проправяше път през пясъка, гуменките му бяха мокри от прилива, който го беше хванал неподготвен.

За първи път беше на брега край Института без Тай. Чувстваше се почти виновен, макар че, когато му беше казал, че отива да се поразходи, Тай просто беше кимнал и беше отвърнал, че ще се видят по-късно… Кит знаеше, че Тай иска да говори с Джулиън, и нямаше намерение да му се пречка.

Имаше нещо успокояващо в това място, където морето срещаше брега. Кит много отдавна бе научил на Пазара на сенките, че има места „между световете“, където бе по-лесно да правиш някои видове магии: по средата на мостове, пещери между земята и подземния свят, пограничните земи между Дворовете на светлите и тъмните елфи. Както беше и самият Пазар на сенки, между света на долноземците и на мунданите.