Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не си достоен ? — повтори Гуин. — Най-добрият от моите Ловци? Кийрън…

— Недей, Гуин — намеси се Марк. — Единствено той може да вземе това решение.

Гуин сложи шлема на главата си и се метна на гърба на Орион.

— Не те моля да го направиш, защото е най-доброто за теб, Кийрън — каза, свеждайки поглед от гърба на коня си. — Моля те да го направиш, защото това е най-доброто за царството на елфите.

Орион се издигна във въздуха. Вече в далечината, Тай и Кит нададоха възторжен вик, махайки на Гуин от земята.

— Гуин е полудял — каза Кийрън. — Аз не съм най-доброто за никое място.

Преди Марк да успее да отговори, телефонът на Кристина изпиука. Тя го вдигна и каза:

— Ема е. Магнус се оправя. — Лицето й грейна в усмивка, ярка като звезда. — Водата от езерото помага.

Слънчева светлина струеше в библиотеката през всеки възможен прозорец: те до един биха широко отворени. Образуваше квадрати по пода и оцветяваше масите в ярки ивици. Превръщаше косите на Марк и Хелън в бяло злато, а Джейс — в разрошена бронзова статуя, и караше котешките очи на Магнус да блестят като турмалин. Той се беше свил на дивана, блед, но изпълнен с енергия, и отпиваше с ярко оцветена сламка от кристална стъкленица, пълна с вода от езерото Лин.

Облягаше се на Алек, който се усмихваше до уши и го мъмреше да пие повече вода. На Ема й беше трудно да повярва, че човек може да прави и двете едновременно, но Алек явно имаше тренинг.

— От тази вода се напивам — оплака се Магнус. — И има ужасен вкус.

— Не съдържа никакъв алкохол. — Даяна изглеждаше уморена (нищо чудно, след пътуването й до Идрис и обратно), но овладяна, както винаги, облечена в ушита по мярка черна рокля. — Възможно е обаче да има лек халюциногенен ефект.

— Това обяснява защо виждам седмина от теб — каза Магнус на Алек. — Най-съкровената ми фантазия.

Дру запуши ушите на Тави, въпреки че той си играеше с едно слинки, което Алек му беше дал, и изглеждаше глух за света.

— Онова твое Аз ей там е изключително привлекателно, Александър.

— Това е ваза — отбеляза Хелън.

Магнус се взря в нея с присвити очи.

— Готов съм да я купя от теб.

— Може би по-късно — отвърна Хелън. — Сега трябва да се съсредоточим върху онова, което Даяна има да ни каже.

Даяна отпи глътка кафе. Ема пиеше чай, всички останали се наливаха с кофеин и захар. Алек беше излязъл, обезумял от радост, и беше накупил дузини канелени кифлички, понички и пай за закуска. Това бе накарало всички да се втурнат колкото ги държаха краката към библиотеката, включително Кит и Тай. Дори най-потайното петнайсетгодишно момче не може да устои на захаросани ябълкови пърженки.

— Снощи казах на някои от вас, но вероятно ще е най-добре да обясня отново — рече Даяна. — С помощта на Дивия лов успяхме да си набавим голямо количество вода от езерото Лин. В момента Ловците се грижат всички магьосници по света да получат от нея.

— Клейвът и Съветът не забелязаха нищо — каза Хелън. — Тази сутрин Ейлийн се чу с баща си и той го потвърди.

В момента Ейлийн беше в кабинета и проследяваше доставката на езерната вода до магьосниците дори в най-отдалечените части на света.

Ема вдигна стиропорената си чаша чай.

— Браво, Даяна!

Около масата се надигнаха одобрителни възгласи и Даяна се усмихна.

— Не бих могла да го направя без Гуин. Нито без Кийрън. Феите ни помогнаха.

— Децата на Лилит ще бъдат задължени на Децата на Дворовете след този ден, Кийрън, кралски сине — каза Магнус, загледан настойчиво там, където очевидно мислеше, че се намира Кийрън.

— Речта ти си я биваше, Бейн — рече Джейс. — За съжаление, говориш на една поничка.

— Оценявам чувството. — Кийрън се беше изчервил при думите на Даяна и връхчетата на скулите му все още бяха розови. Контрастираше хубаво със синята му коса.

Даяна се прокашля.

— Отнесохме езерна вода и в земите, поразени от мора. Тя като че ли го спря, но земята си остана съсипана. Не знам дали някога ще се изцели.

— Според Теса ще престане да разболява магьосниците — обади се Кристина. — Земята завинаги ще остане белязана, но болестта няма да се разпространи повече.

— Видяхте ли нещо друго в Идрис? — попита Джулиън и Ема му хвърли кос поглед; причиняваше й болка да го погледне направо. — Нещо друго, което трябва да знаем?

Даяна завъртя замислено чашата в ръцете си.

— Идрис ми се стори… пуст и странен без долноземци в него. Част от магията му си е отишла. Брослинд без феи е просто гора. Сякаш част от душата на Идрис я няма.