Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Джулиън вдигна очи към небето, потъмняло от стотина летящи ездачи.

Марк ясно си даваше сметка за напрежението на Кийрън, когато Дивият лов започна да се приземява около тях, кацайки на тревата като пухчетата на глухарче, довеяни от вятъра.

Не че можеше да го вини. Самият той беше замаян от шока и последиците от желанието… онези мигове с Кристина и Кийрън край скалата вече му се струваха като трескав сън. Наистина ли се беше случило? Трябва да беше… Кристина приглаждаше косата си с бързи, нервни движения, устните й бяха все още зачервени от целувки. Марк побърза да погледне собствените си дрехи. Не беше сигурен, че не бе смъкнал ризата си и не я бе захвърлил в пустинята, заявявайки, че никога вече няма да се нуждае от ризи. Всичко му се струваше възможно.

Кийрън обаче се беше изпънал, надянал на лицето си маска, която Марк познаваше добре — същото изражение, което носеше винаги когато останалите от Лова му се подиграваха и го наричаха „принцче“. С течение на времето бе успял да си спечели уважението им и да защитава както себе си, така и Марк, ала не бе имал други приятели в Лова освен Марк… и може би Гуин, по неговия странен начин.

Марк обаче никога не бе успял да спечели уважението им. Или поне така вярваше. Докато очите му се плъзваха по групата мълчаливи Ловци, възседнали конете си, някои лица бяха познати, други — нови, видя, че го гледат по различен начин. Нямаше презрение в очите им, забелязали наскоро поставените Знаци по ръцете му, нефилимското облекло и колана с оръжия, пълен със серафимски ками.

Небивалото въодушевление, което бе последвало пристигането на Гуин и Даяна, бе утихнало при появата на Лова. Хелън бе отвела Дру и Тави обратно в къщата, въпреки протестите им. Даяна слезе от Орион и отиде при Кит и Тай, докато Ема се отправяше към Института заедно с Ейлийн, за да видят дали могат да помогнат на Алек.

Гуин скочи от седлото, сваляйки шлема си, и за изумление на Марк, наведе глава към Кийрън. Марк не помнеше да го е виждал да навежда глава пред никого.

— Гуин — попита Кийрън, — защо си довел целия Лов тук? Мислех, че те ще разнесат водата.

— Искаха да ти поднесат почитанията си, преди да тръгнат на мисията си — отвърна Гуин.

Един от Ловците, висок мъж с безстрастно, белязано лице, се поклони от седлото.

— Изпълнихме волята ти, повелителю.

Кийрън пребледня.

— Повелителю? — повтори Кристина, видимо слисана.

Даяна докосна леко Гуин по рамото и се отправи към Института. На Марк му се виеше свят: „Повелителю“ бе начинът, по който Ловците нерядко се обръщаха към някой монарх, крал или кралица на елфите. Не обикновен принц и определено не някой, вречен на Лова.

Най-сетне Кийрън кимна.

— Благодаря ви. Няма да го забравя.

Това като че ли беше достатъчно за Ловците, те обърнаха конете си и се издигнаха във въздуха, изстрелвайки се в небето като фойерверки. Тай и Кит изтичаха до края на поляната, за да ги проследят с поглед, докато препускаха по небето — ездачи и жребци, сливащи се в един и същи силует. Копитата им пореха въздуха и дълбок гръм отекваше по плажове и пещери.

Кийрън се обърна към Гуин.

— Какво беше това? — поиска да узнае. — Какво правиш, Гуин?

— Умопобърканият ти брат Обан седи на престола на тъмните елфи — отвърна Гуин. — Пие, развратничи, не прокарва никакви закони. Изисква лоялност. Набира войска, която да отведе на преговорите си с Кохортата, макар съветниците му да го предупреждават да не го прави.

— Къде е брат ми? — попита Кийрън. — Къде е Адаон?

Гуин като че ли се почувства неловко.

— Адаон е слаб — заяви. — И не той уби краля. Не е заслужил престола.

— Ти би искал на трона да седне Ловец — рече Кийрън. — Някой, който ще бъде благоразположен към твоите каузи.

— Може би — отвърна Гуин. — Но независимо от моите желания, Адаон е пленник в Двора на светлите феи. Кийрън, ще има битка. Неизбежно е. Трябва да отнемеш мантията на властта от Обан пред очите на всички.

— Да отнеме мантията на властта? — повтори Марк. — Това евфемизъм ли е?

— Да — отвърна Гуин.

— Не можеш сериозно да искаш от него да убие брат си в битка. — Кристина имаше яростен вид.

— Кийрън уби баща си в битка — изтъкна Гуин. — Според мен може да го стори. Не бих казал, че между него и Обан съществува кой знае каква семейна привързаност.

— Престанете! — намеси се Кийрън. — И сам мога да говоря за себе си. Няма да го направя, Гуин. Не съм достоен да бъда крал.