Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кит затвори очи и удари беззвучно глава в стената.

— Правиш го, защото ти харесва или защото е приятно, когато престанеш? — попита един глас и Кит отвори рязко очи.

Джейс стоеше пред него, скръстил мускулести ръце на гърдите си с развеселено изражение. Клеъри трябва да си беше влязла.

— Извинявай — измърмори той.

— Не се извинявай. Все ми е тая дали искаш да си направиш мозъка на бъркани яйца.

Мърморейки, Кит излезе от сенките, примигвайки срещу слънцето, и изтупа прахта от тениската си.

— Исках да говоря с теб, но не ми се щеше да прекъсвам цялото това прегръщане за довиждане.

— С Алек не се боим да даваме израз на мъжката си обич — заяви Джейс. — Понякога той ме разнася насам-натам като припаднала девица.

— Наистина ли? — попита Кит.

— Не — отвърна Джейс. — Аз съм много тежък, особено когато съм в пълно бойно снаряжение. За какво искаше да говорим?

— Всъщност именно за това.

— За теглото ми?

— За оръжия.

Джейс придоби възторжено изражение.

— Знаех си , че си Херондейл. Това е отлична новина. За какво искаш да говорим? Видове мечове? За една или две ръце? Имам цял куп мисли.

— За това, че искам да имам свое собствено оръжие — отвърна Кит. — Ема има Кортана. Ливи имаше сабите си. Тай харесва метателните ножове. Джулиън има арбалети, а Кристина — своя балисонг. Ако ще бъда ловец на сенки, би трябвало да си имам любимо оръжие.

— Значи си решил? — попита Джейс. — Ще бъдеш ловец на сенки?

Кит се поколеба. Не беше сигурен точно кога се беше случило, но това бе факт. Осъзнал го бе на брега с Шейд, когато за миг се беше уплашил, че не е нефилим.

— Какво друго бих могъл да бъда?

Дръзка усмивка изви устните на Джейс.

— Никога не съм се съмнявал в теб, хлапе. — Той разроши косата на Кит. — Нямаш никаква подготовка, така че стрелбата, арбалетите и метателните ножове ги отписваме. Ще ти намеря нещо. Нещо, което казва Херондейл .

— Бих могъл да убивам със смъртоносното си чувство за хумор и опасен чар.

— Е, това определено казва Херондейл. — Джейс изглеждаше адски доволен. — Кристофър… може ли те наричам Кристофър?

— Не — отвърна Кит.

— Кристофър, за мен семейството никога не е било кръвна връзка. Винаги е било онези, които сам си изберях. Оказва се обаче, че е хубаво на света да има някой, с когото съм свързан по този начин. Някой, на когото да разказвам отегчителни семейни истории. Знаеш ли за Уил Херондейл? Или за Джеймс Херондейл?

— Не мисля.

— Отлично. Сега часове от времето ти ще бъдат съсипани — каза Джейс. — Веднага отивам да ти намеря оръжие. Не се стеснявай да ме потърсиш, ако се нуждаеш от съвет за оръжия или за живота, за предпочитане — и за двете.

И като му отдаде чест, се отдалечи тичешком, преди Кит да успее да го попита какво се очаква да направиш, ако някой, на когото наистина държиш, иска да възкреси мъртвите по крайно неразумен начин.

— Вероятно така е по-добре — промърмори под носа си.

— Кит! Кит! Пссст — изсъска някой и Кит подскочи във въздуха. Обърна се рязко и видя Друзила да се навежда през един от прозорците на горния етаж и да му прави знак. — Каза, че може да поговорим.

Кит примига. С всичко, което се беше случило, съвсем беше забравил за уговорката си с Дру.

— Добре. Ей сега ще се кача.

Докато вземаше на бегом стъпалата към етажа на Дру, се зачуди къде ли беше Тай. Свикнал бе да ходи с него навсякъде: от това да го завари да чете в коридора, когато се събудеше сутрин, до това да си легне, едва след като двамата се изтощяха от проучвания или тайни обиколки из Пазара на сенките под развеселения поглед на Хипатия. Въпреки че Тай не харесваше шумотевицата на Пазара, всички там като че ли го обичаха, изключително възпитаното нефилимско момче, което не идваше въоръжено до уши, не ги заплашваше, просто питаше учтиво дали имат едно или друго, което му трябваше.

Тай беше невероятен, помисли си Кит. Нарастващото напрежение между долноземци и ловци на сенки като че ли изобщо не го докосваше. Беше изцяло погълнат от едно: магията, която щеше да съживи Ливи. Беше щастлив, когато проучванията им вървяха добре, дразнеше се, когато не вървяха, но не изкарваше раздразнението си върху другите.

Не жалеше единствено себе си, помисли си Кит.

През последните няколко дни обаче, откакто Джулиън и Ема се бяха събудили, Тай беше по-труден за откриване. Ако работеше върху нещо, не беше включил Кит в него… мисъл, която му причиняваше учудващо силна болка. Но пък двамата имаха планове за тази вечер и това все пак беше нещо.