Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Всъщност котките са много добре тук — рече Даяна. — Самите те са малко демонични.

Ливи размаха ръце.

— Може ли да говорим по същество? Какво искаш да кажеш с „котарак“?

— Необикновен котарак — обясни Джулиън. — Името му е Чърч. Някога принадлежеше на Джем Карстерс, но след Тъмната война дойде да живее в Института с нас.

— Не можем да отидем в Института — изтъкна Ема. — Там е пълно с гадни Ашдауновци.

— Да, но Чърч е скитореща котка, забрави ли — напомни Джулиън. — Не беше като наистина да живееше в Института. Обикаляше по брега и се отбиваше при нас, когато му скимнеше. Ако го намерим, би могъл да ни заведе при Теса.

— Теса и брат Закарая действително имаха котарак с гаден характер, който живееше заедно с тях в Ню Йорк след войната — каза Ливи.

— Ще дойда с вас на плажа — заяви Даяна.

— Това означава да прекосим целия град посред бял ден — рече Ливи. — Не ми харесва.

— По-безопасно ли ще бъде през нощта? — попита Джулиън.

— Не, това е още по-лошо — каза Ливи.

— Хей — долетя тих глас и когато се обърна, Ема видя момче с чуплива коса и светлокафява кожа да ги гледа със смесица от раздразнение и… не, беше си най-вече раздразнение.

— Рафаел Сантяго? — Разпозна го от Тъмната война, от снимките на нейните герои в учебниците по история. Открай време мислеше, че Рафаел, който бе направил върховната саможертва, за да спаси живота на Магнус Бейн, има ангелско лице. Короната от къдрици, белегът с формата на кръст на гърлото и големите очи в по детски кръглото лице си бяха същите. Не бе очаквала обаче сардоничното изражение върху това лице. — Знам кой си.

Той не изглеждаше впечатлен.

— Аз също знам кои сте. Онези Помрачени, които непрекъснато демонстрират чувствата си по най-отблъскващ начин. Разбирам, че сте зли, но не може ли да сте малко по-дискретни?

— Това не сме наистина ние — обясни Джулиън. — Те са различни хора.

— Твърдите вие. Това е глупав план и всички ще умрете. Виждам, че всички дарове на Ангела действително са си отишли, оставяйки единствено нефилимския дар на забележително късогледство. От демоничния трън, та право на демоничния глог.

— Да не искаш да кажеш, че не трябва да отговаряме на съобщението на Теса?

Ема започваше да се дразни.

— Рафаел просто е в лошо настроение — рече Ливи и разроши къдравата му коса. — Кой е в лошо настроение? — изгука тя.

Рафаел я изгледа яростно и тя се усмихна.

— Не казах, че трябва или не трябва да правите каквото и да било — сопна се Рафаел. — Вървете да търсите Теса. Но може би ще имате нужда от моята помощ. Ще имате много по-голям шанс да прекосите града, ако разполагате с транспорт. Ала моето съдействие не е безплатно.

— Колкото и да е дразнещо, всичко, което казва, е вярно — призна Ливи.

— Окей — заяви Джулиън. — Какво искаш, вампире?

— Информация — каза Рафаел. — Във вашия свят моят град още ли се държи? Ню Йорк.

Джулиън кимна.

— Аз жив ли съм? — попита Рафаел.

— Не — отвърна Ема.

Нямаше смисъл от увъртане. Рафаел помълча само за миг, преди да зададе следващия си въпрос.

— Тогава кой оглавява вампирския клан в Ню Йорк?

— Лили Чен — отговори Ема.

За нейна изненада, Рафаел се усмихна. Беше истинска усмивка, зад която имаше истинска привързаност. Ема почувства, че омеква.

— В нашия свят ти си герой. Пожертва живота си, за да спасиш Магнус.

Рафаел придоби ужасено изражение.

— Кажи ми, че не говориш за Магнус Бейн. Кажи ми, че говориш за някой много по-готин Магнус. Никога не бих го направил. А ако все пак го направя, не бих искал никой да го споменава. Не мога да повярвам, че Магнус би ме засрамил, като говори за това.

Устните на Джулиън потръпнаха в крайчеца.

— Той кръсти детето си на теб. Рафаел Сантяго Лайтууд-Бейн.

— Това е отблъскващо. Значи, всички знаят? Ама че срам — каза Рафаел, а после погледна към Даяна. — Под един брезент в гаража ще откриете няколко от мотоциклетите ми. Вземете два от тях. Недейте да катастрофирате или много ще се ядосам.

— Ще го имаме предвид — отвърна Даяна. — Ще ти ги върнем преди падането на нощта.

— Не би ли трябвало да спиш, Рафаел? — обади се Ема, осенена от внезапна мисъл. — Ти си вампир, а сега е ден.

Рафаел се усмихна студено.

— О, малки ловци на сенки. Само почакайте, докато видите слънцето.

Откриха мотоциклетите в гаража, точно както Рафаел им беше казал, и Дивя отвори металната врата, за да могат да ги избутат на улицата. Побърза да я затвори след тях и под силното тракане и стъргане на зъбчати колела Джулиън вдигна очи и видя небето.