Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Но не… на покрива се развяваха две знамена, едното със символа на Себастиан, звезда, очертана в кръг, а другото — със семейния герб на семейство Ашдаун: ясеново дърво 23 23 Английската дума „ash“ означава „ясен“. — Б. пр. , обградено от листа.

Зарадва се, когато Ема зави и Институтът се скри от погледите им.

Пред тях мотоциклетът на Даяна вече се снишаваше. Приземи се сред облачета пясък и се обърна да погледне как Ема и Джулиън кацат след нея с далеч по-малко изящество. Удариха се в пясъка толкова силно, че зъбите на Джулиън здравата изтракаха.

— Ау — каза той.

Ема се обърна с порозовели бузи и развяна коса.

— Мислиш, че можеш да се справиш по-добре?

— Не — увери я той и я целуна по бузата.

Лицето й порозовя още повече и от Даяна се откъсна звук на раздразнение.

— Почти толкова ужасни сте, колкото и помрачените ви версии. Хайде, трябва да скрием тези мотоциклети.

Докато тикаше техния мотор до една надвиснала скала, Джулиън осъзна, че няма нищо против шеговитите подмятания на Даяна. Не бе имал и нищо против подмятанията на Камерън за леглото. Това бе напомняне, че тук връзката му с Ема беше напълно нормална… нищо тайно, нищо забранено. Нищо опасно.

Вероятно беше единственото в Туле, което беше нормално, но в този свят без ангели то му се струваше благословия.

— И ето че сега търсим котка на плажа — заяви Даяна, след като скриха моторите.

— Чърч обикновено идва при нас — каза Джулиън, оглеждайки се наоколо. — Тук изглежда… почти нормално.

— Не ви съветвам да влизате във водата — предупреди ги Даяна мрачно. — Но, да, Себастиан като че ли харесва брега. Общо взето, го оставя на мира и го използва за церемонии и екзекуции.

Ема започна да издава мамещи звуци.

— Не обвинявай мен, ако повикаш котка демон. — Даяна се протегна и ставите на китките й изпукаха шумно. — Трябваше ми цяла седмица, за да се върна от Мексико Сити, и два дни след като си дойдох, това — промърмори тя на себе си. — Наистина си мислех, че ще имам възможност да си почина. Колко глупаво от моя страна.

Ема се обърна рязко.

— Мексико Сити? Беше ли… знаеш ли дали Кристина Мендоса Росалес е добре?

— Кристина Росалес? Розата на Мексико? — Даяна изглеждаше учудена. — Благодарение на нея Мексико Сити е една от малкото нефилимски твърдини, останали в света. Искам да кажа, няма ангелска магия, но те патрулират, удържат демоните настрани. Семейство Росалес са истинска легенда на Съпротивата.

— Знаех си. — Ема избърса очите си. — Знаех си.

— Има ли други подобни места? Където хората се съпротивляват?

— Ливи прави каквото може тук — натърти леко Даяна. — Без нея щеше да има много повече жертви. Чуваме разни неща за Йерусалим… Сингапур… Шри Ланка. О, и Банкок, което не ме учудва. Познавам този град доста добре, тъй като там извърших смяната на пола си.

Ема придоби озадачено изражение.

— Какво искаш да кажеш със смяната на пола?

— Аз съм трансджендър — отвърна Даяна объркано. — Трябва да го знаете, ако ме познавате във вашия свят.

— А, да — побърза да каже Джулиън. — Просто не знаехме за Банкок.

Даяна придоби още по-объркано изражение.

— Но когато… — Тя не довърши и посочи нещо. — Това каквото си мисля ли е?

Върху една от скалите наблизо седеше котарак. Не какъв да е котарак, а сърдит на вид син персиец с агресивно настръхнала опашка.

— Чърч!

Ема сграбчи котарака в прегръдките си и той направи онова, което правеше обикновено. Увисна като парче месо.

— Този котарак да не е мъртъв? — попита Даяна.

— Не, не е — изгука Ема, целувайки пухкавата му муцунка. Чърч се отпусна още повече. — Просто не обича да го туткат.

Даяна поклати глава. Изобщо не изглеждаше смутена, че им беше казала нещо, което в техния свит бе тайна, които бе задържала за себе си. Вина и раздразнение се надигнаха в Джулиън и той се опита да ги потисне. Сега не беше моментът, нито би било правилно да обремени тази Даяна с чувствата си.

— Обичкам те — каза Ема на Чърч. — Обичкам те толкова много.

Чърч се отскубна от нея и измяука. Отиде до Джулиън с меките си лапки и отново измяука, след което се обърна и заприпка по брега.

— Иска да го последваме — обясни Джулиън и се запрепъва след него.

Тежките му ботуши определено не бяха направени за вървене по пясъка. Чу Даяна да мърмори как ако искала да тича подир шантави животни, щяла да се кандидатира в зоологическата градина, но все пак тръгна след тях.

Вървяха след Чърч покрай скалите, докато не стигнаха до дупка в тях, която Джулиън познаваше много добре. Когато израснеш край морето, опознаваш всяка скала, каменен свод, пещера и дупка. Точно тази, ако не грешеше, водеше до впечатляваща, но празна пещера. Някога с Ема бяха довлекли една маса вътре и бяха провеждали срещи, докато не им беше омръзнало да имат тайно общество с двама членове.