Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Гласът на кралицата дойде, нежелан, сребърен като звънче и пропит от злост: Ти си в тази клетка, момче.

Джулиън потрепери и притегли Ема по-близо.

Ема сънува огън и гръм и бе събудена от звука на трошащо се дърво. Или поне звучеше така, сякаш се троши дърво. Когато седна, замяна и объркана, с ръката на Джулиън все още около кръста й, осъзна, че в действителност бе някой, който чука много, много силно на вратата на спалнята.

Джулиън се размърда, простенвайки тихо в съня си. Ема се освободи от него и отиде боса до вратата, очаквайки да види Камерън или Ливи.

Беше Даяна и видът й, й подейства като доза кофеин. Беше облечена изцяло в черно, от черните рокерски ботуши до кожените панталони и яке. Косата й беше прибрана в изопната, къдрава опашка. Имаше стряскащ вид, ала Ема не я беше грижа: изписка и обви ръце около нея. Даяна възкликна от изненада. — Хей, непознатата, задръж малко. Какво става тук?

— Извинявай. — Джулиън се беше появил и нежно откъсна Ема от нея. — В нашия свят ти си ни учителка.

— А, да. Вашето паралелно измерение. Ливи ми разказа за това, когато се върнах от аптеката. — Даяна повдигна вежди. — Щуро.

— Тук познаваш ли ни изобщо? — попита Ема мъничко разочарована.

— Не и откакто бяхте малки деца. Видях ви в Залата на Съглашенията по време на Тъмната война, преди да отпратят всички деца през Портала. Бяхте добри малки бойци — добави тя. — А после чух, че сте станали Помрачени. Не очаквах да ви видя отново, освен зад дулото на някой пистолет.

— Е — каза Ема. — Значи, е приятна изненада, нали?

Даяна изглеждаше мрачно развеселена.

— Хайде. Може да ми разкажете каква съм във вашия свят, докато слизаме във фоайето.

Ема и Джулиън се облякоха — тежки обувки, тениски с дълги ръкави, кожени якета. Ема се зачуди откъде ли бунтовниците вземаха запасите си. Черният й панталон сякаш беше направен от брезент или нещо също толкова дебело и жулещо. Обувките бяха готини, а трябваше да признае, че й харесва как му стоят на Джулиън избелялата риза и войнишкият панталон. Обгръщаха слабото му мускулесто тяло по начин, от който трябваше да си заповяда да не мисли за предишната нощ.

Преди да излязат от стаята, Джулиън откъсна лист от скицника си и го пъхна в джоба на якето си.

— За късмет — обясни.

Присъединиха се към Даяна в коридора, тежките им обувки трополяха по полираното дърво.

— В нашия свят — каза Ема, докато слизаха по едно стълбище — ти излизаш с елф.

Даяна се намръщи.

— Елф? Защо бих излизала с предател?

— Нещата са малко по-сложни у дома.

— Нещата са доволно сложни и тук, хлапе — заяви Даяна, когато слязоха на приземния етаж. — Оттук.

Минаха под тухлен свод и се озоваха в огромна стая, пълна с мебели, които изглеждаха така, сякаш са били задигнати от най-различни офиси. Имаше модерни дивани от стомана и кожа, и такива с ретро тапицерии от карирано кадифе. Кресла от памук и кретон, някои — в добро състояние, други — разнебитени. Евтини талашитени маси с метални крака, подредени една до друга, така че да създадат впечатление за конферентна зала.

Стаята беше пълна с хора: Ема видя Ливи и Камерън, Бат и Мая, и няколко познати лица — Дивя Джоши и Раян Мадуабучи, един-двама от по-възрастните нефилими в Лос Анджелис. Всички се взираха в източната стена на стаята. Върху обикновените тухли и пясъчник горяха огромни огнени букви, простиращи се от край до край.

ПОТЪРСЕТЕ ЧЪРЧ 22 22 Английската дума „church“ означава „църква“. — Б. пр. .

— Разбирате ли го? — попита Даяна. — Защото на никого тук не му говори нищо. Не може да се каже, че църквите в този свят процъфтяват. До една са осквернени и бъкат от демони.

— Всички са толкова притихнали — каза Ема, неволно шепнейки. — Те… уплашени ли са?

— Не съвсем — отвърна Даяна. — Мисля, че е просто защото толкова отдавна никой от нас не е виждал магия.

Ливи си проправи път през множеството, за да стигне до тях, оставяйки Камерън зад себе си.

— От Теса Грей ли е? — попита с широко отворени очи, когато стигна до тях. — Това отговор ли е? Подейства ли?

— Да — отговори Джулиън. — Почти съм сигурен, че е точно това. Теса иска ние да отидем при нея.

— Не е от доверчивите — каза Даяна. — Явно има разум в главата си.

— Но това с църквата? — Ливи изглеждаше озадачена. — Коя църква има предвид?

— Има предвид котарак — обясни Джулиън.

— И моля те, не ми казвай, че всички котки са мъртви — добави Ема. — Не съм сигурна, че съм в състояние да понеса масова котешка смърт.