Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Джулиън усещаше ударите на сърцето си. Ема се беше привела към него и той виждаше плавната извивка на ключицата й, мястото, където загорялата й кожа ставаше по-бледа. Откъсна с усилие погледа си.

— Бихме могли да опитаме другото — каза тя. — Нали се сещаш. Да се целунем.

— Ема…

— Усещам го, когато се целуваме. — Зениците й бяха огромни. — Знам, че и ти го усещаш. Връзката.

Беше, сякаш някой бе напълнил кръвта му с хелий. Чувстваше се лек като въздуха.

— Сигурна ли си? Наистина ли го искаш?

— Да. — Тя се излегна назад върху възглавниците, вдигнала поглед към него, упоритата й брадичка беше вирната нагоре, опряла лакти върху леглото. Беше изпънала крака, дълги и великолепни. Джулиън се плъзна по-близо до нея. Виждаше пулса, туптящ върху шията й. Устните й бяха полуотворени, а гласът й нисък. — Искам го.

Джулиън се надвеси над нея, все още без да я докосва, тялото му беше сякаш едва на шепот разстояние от нейното. Видя как очите й потъмняха. Тя се размърда под него, краката й се плъзнаха по неговите.

— Ема — изхриптя. — Какво стана с онзи сутиен? Нали се сещаш, огромния?

Тя се усмихна широко.

— Реших да не нося сутиен.

Въздухът в стаята изведнъж сякаш стана невероятно нагорещен. Джулиън се опита да диша нормално, макар да знаеше, че ако плъзне ръка под потничето й, ще открие единствено мека кожа и голи извивки. Само че тя не го беше помолила да направи това. Помолила го бе да я целуне. Надвеси се над нея, подпрял ръце от двете страни на главата й. Отпусна се бавно, мъчително бавно. Усещаше топлия й дъх върху лицето си, ала телата им все така почти не се докосваха. Тя се раздвижи нетърпеливо под него, пръстите й се заровиха в завивката.

— Целуни ме — промълви и той се наведе, за да докосне устните й със своите… едва-едва, невероятно леко.

Тя последва устните му със своите, той извърна лице настрани, прокарвайки все така топла, лека диря по линията на челюстта й, по бузата. Когато отново стигна до устата й, Ема се бореше за въздух, очите й бяха полузатворени. Джулиън взе долната й устна в устата си, прокарвайки език по нея, проследявайки извивката й, откривайки чувствителните й ъгълчета.

Тя отново изохка, притискайки гръб по-дълбоко във възглавниците, тялото й се изви в дъга. Джулиън усети гърдите й да се докосват до неговите, възпламенявайки слабините му. Заби пръсти в дюшека, заповядвайки си да запази самоконтрол. Да й даде единствено и точно онова, за което го беше помолила.

Целувка.

Смучеше и ближеше долната й устна, проследяваше формата на лък на горната. Прокарваше език там, където те се срещаха, докато устните й не се разтвориха и устата му запечата нейната — горещина и влага — и вкуса й на мента и чай. Тя обви ръце около бицепсите му, извивайки се, за да се притисне в него, докато продължаваха да се целуват. Тялото й беше меко, тя стенеше в устата му, а петите й се плъзгаха по прасците му, ръцете й се вдигнаха към тениската му, пръстите й се пъхнаха под…

Тя се отдръпна. Дишаше така, сякаш беше пробягала маратон, устните й бяха влажни и розови от целуване, бузите й пламтяха.

— Мамк… — започна, а после се прокашля и се изчерпи. — Да не си се упражнявал ?

— Не — отвърна Джулиън. Гордееше се, че успя да изрече цяла сричка. Реши да опита с изречение. — Не съм се упражнявал.

— Окей — прошепна Ема. — Окей. Никой не е пламнал, не забелязвам никаква парабатайска странност. Мисля, че този тест ми стига засега.

Джулиън се претърколи внимателно на една страна.

— Но все още мога да спя в леглото, нали?

Устните й се извиха в усмивка.

— Мисля, че си го заслужи, да.

— Мога да легна в самия край — предложи той.

— Не прекалявай, Джулиън.

Ема се долепи до него, сгушвайки се до тялото му. Той обви предпазливо ръце около нея и тя дойде още по-близо, затваряйки очи.

— Ема?

Никакъв отговор. Не можеше да повярва. Беше заспала. Дишаше тихо и равномерно, малкият й студен нос беше притиснат в ключицата му. Ема спеше, а той имаше чувството, че цялото му тяло гори. Все още беше слисан от разтърсващите вълни на удоволствие и желание, които го бяха залели само от това да я целуне.

Беше хубаво. Почти еуфорично хубаво. И не само заради онова, което беше разцъфтяло в клетките на тялото му, в собствената му кожа. Беше и Ема, звуците, които беше издавала, начинът, по който го беше докосвала. Не беше парабатайската връзка, но беше тяхната връзка. Беше насладата, която й беше дал, отразена хилядократно. Беше всичко, което не бе в състояние да изпитва от магията насам.