Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Гласът на Ливи стана далечен.

— Ти дори не ни целуна за довиждане. Просто ни бутна към влака. Извика ни да се качим, каза ми да се грижа за по-малките. А после двамата се нахвърлихте върху Помрачените с извадени мечове. Гледахме ви как се биете в снега, докато влакът се отдалечаваше. Само двамата срещу петдесетима Помрачени.

Поне сме паднали, за да ги защитим , помисли си Ема. Слаба утеха.

— И ето че останахме четирима — каза Ливи и посегна към бутилката с уиски. — Аз и Тай, Дру и Тави. Направих каквото ми каза, грижех се за тях. Влаковете напредваха бавно в зимата. Срещнахме Камерън някъде около Чикаго… По онова време всички бяхме започнали да обикаляме от влак на влак, разменяйки храна за кибритени клечки, такива неща. Камерън каза, че трябвало да отидем в Лос Анджелис, че сестра му била там и според нея положението било окей. Естествено, когато пристигнахме, се оказа, че Пейдж Ашдаун се е присъединила към Легиона на Звездата. Така се наричаха те. Предатели, така ги наричахме ние. Стоеше там, грозно ухилена, с дузина Помрачени около себе си. Камерън ме побутна и ние с Тай побягнахме, дърпайки Дру и Тави със себе си. Те плачеха и пищяха, мислили бяха, че се прибират у дома. Не мисля, че дотогава си бяхме давали сметка колко лоши бяха станали нещата. Демони ловуваха незаклети човеци из улиците, а ние не можехме да направим нищо. Знаците ни избледняваха. С всеки изминал ден ставахме все по-слаби. Руните и серафимските ками не действаха. Нямахме с какво да се бием с демоните, така че се криехме. Като страхливци.

— В името на Ангела, Ливи, какво друго би могла да сториш! Била си на десет години — рече Ема.

— Вече никой не казва „в името на Ангела“. — Ливи си сипа нова доза уиски и затвори бутилката. — Поне не беше студено. Не забравях какво ми каза. Да се грижа за по-малките. Тай не е, не беше по-малък от мен, но беше сломен. Сърцето му се разби, когато те изгубихме. Толкова много те обичаше, Джулс.

Джулиън мълчеше. Беше бял като снега в разказа на Ливи. Ема плъзна ръка по дивана и докосна пръстите му със своите. Бяха ледени. Този свят беше дестилираната същност на неговите кошмари, помисли си Ема. Място, в което братята и сестрите му бяха изтръгнати от него, където не бе в състояние да ги защити, докато светът наоколо рухваше в мрак и пламъци.

— Спяхме в задните улички, в изоставените къщи на убити човеци — продължи Ливи. — Задигахме храна от супермаркетите. Не се задържахме на едно и също място повече от две нощи. Тави всяка нощ пищеше, докато не заспеше в ръцете ми, но бяхме предпазливи. Мислех, че сме предпазливи. Спяхме в кръг от сол и желязо. Опитах се, но… — Ливи отпи глътка уиски. Ема би се задавила, но Ливи като че ли беше свикнала. — Една нощ спяхме на улицата. В останките от един мол. Там все още имаше магазини с храна и дрехи. Бях ни обградила със сол, но един демон шинагами се спусна от небето… беше мълниеносно петно от крила и нокти като ножове. Изтръгна Тави от мен… И двамата пищяхме. — Тя си пое накъсано дъх. — Имаше един глупав декоративен фонтан. Тай скочи върху него и нападна демона с нож за хвърляне. Мисля, че го уцели, но без руни просто… не можеш да ги раниш . Дори не пусна Тави, просто се обърна и замахна с нокът, и преряза гърлото на Тай-Тай. — Ливи като че ли дори не забеляза или пък не я беше грижа, че го беше нарекла с бебешкото му име. Стискаше чашата с всичка сила, очите й бяха празни и измъчени. — Моят Тай, той падна във фонтана и водата се изпълни с кръв. Демона го нямаше. Тави го нямаше. Извадих Тай, но той беше мъртъв в ръцете ми.

Мъртъв в ръцете ми. Ема стисна по-силно ръката на Джулиън, видяла го отново върху подиума в Залата на Съвета да прегръща Ливи, докато животът и кръвта се отцеждаха от нея.

— Целунах го. Казах му, че го обичам. А после взех туба с бензин и изгорих тялото му, така че демоните да не го намерят. — Устата на Ливи се изкриви. — И ето че останахме аз и Дру.

— Ливия…

Джулиън се приведе напред, но сестра му вдигна ръка, сякаш за да отклони онова, което той се канеше да каже.

— Остави ме да довърша. Вече стигнах до тук. — Отпи нова глътка и затвори очи. — След това Дру престана да говори. Казах й, че ще отидем в Института и ще потърсим помощ. Тя не каза нищо. Знаех, че там няма да открием помощ. Но си помислих, че навярно бихме могли да се присъединим към Легиона на Звездата… вече не ме беше грижа. Вървяхме покрай магистралата, когато една кола спря до нас. Беше Камерън. Видя, че сме облени в кръв и умираме от глад. И че сме само двете. Не ни зададе никакви въпроси. Каза ни за това място, „Брадбъри“. Имаше връзки със Съпротивата. Тогава тя бе съвсем малобройна, но имаше двама някогашни ловци на сенки, които бяха убили един демон там. Според тях била стара, здрава постройка, пълна със сол и желязо, лесна за барикадиране. Освен това, понеже някога в нея се беше помещавала лосанджелиската полиция, имаше запаси от оръжия. Обединихме сили с останалите и заедно успяхме да проникнем вътре. Дори Дру помогна, макар че все още не говореше. Започнахме да укрепваме сградата и да разпространяваме информацията, че всички, които са против Себастиан, са добре дошли тук. Дойдоха хора от Ню Йорк, от Канада и Мексико, откъде ли не. Броят ни бавно се увеличаваше, създадохме убежище за бежанци.