Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Но искаме да те вземем с нас — заяви Джулиън.

Ема знаеше, че ще го каже. Не го бяха обсъждали, но това никога не бе стояло под въпрос. Естествено, че Джулиън щеше да иска Ливи да се върне заедно с тях. Ливи кимна бавно и продължително.

— Имате ли причина да мислите, че изобщо е възможно да се върнете обратно? Да се пътува между измеренията, едва ли би могло да се нарече лесно.

— Току-що започнахме да го обсъждаме — рече Ема. — Но ще измислим нещо.

Говореше с повече увереност, отколкото изпитваше. Ливи вдигна ръка.

— Ако изобщо съществува възможност да се махнете от тук, наистина ли искате да знаете какво се е случило с… с всички? Защото аз бих дала всичко да не знаех.

Без да откъсва очи от Ливи, Джулиън заяви:

— А аз бих дал всичко да можех да бъда тук, за да ти помогна.

Очите на Ливи бяха далечни.

— Е, ти беше, предполагам. И двамата бяхте. — Тя сви колене под себе си. — Спасихте живота ни, като се пожертвахте, за да можем да избягаме от Манхатън в деня, когато той падна.

Ема потрепери.

— Ню Йорк? Защо сме били в Ню Йорк?

— Всичко се обърка в Битката при Бурен — заразказва Ливи. — Клеъри беше там, Алек и Изабел Лайтууд, Магнус Бейн… и Хелън и Ейлийн, разбира се. Те печелеха. Джейс беше под влиянието на Себастиан, но Клеъри се биеше със Славния, меча на Ангела от Рая. Тъкмо беше на път да го освободи, когато се появи Лилит. Тя запрати меча в Ада и посече Клеъри. Хелън и останалите имаха късмет, че успяха да избягат. Това беше голямата победа на Себастиан. След това се съюзи с елфите и те нападнаха Аликанте, докато ние се криехме в Залата на Съглашенията. Ловците на сенки се биха, баща ни се би, но Себастиан бе прекалено могъщ. Когато Аликанте падна, група магьосници отвориха Портал за децата. Само за хора под петнайсет години. Трябваше да се разделим с Хелън и Марк. Дру пищеше, когато я откъснаха от ръцете на Хелън, и ни тикнаха в Портала към Манхатън. Катарина Лос и Магнус Бейн бяха създали временно убежище там. Войната в Идрис продължи да бушува. Получихме съобщение от Хелън, че Марк е паднал в плен на елфите. Не знаех какво ще му направят. Все още не знам. Надявам се, че е в царството на феите и то е зелено и потънало в светлина, и че той ни е забравил.

— Не е — каза Джулиън глухо. — Марк не забравя.

Ливи примига учестено, сякаш очите й пареха.

— Хелън и Ейлийн продължиха да се бият. Понякога получавахме огнено съобщение от тях. Чухме, че в Брослиндската гора започнали да се появяват странни сиви участъци. Нарекоха ги „мора“. Оказаха се портали за демони.

— Портали за демони?

Ема се изпъна, но Ливи бе прекалено погълната от разказа, въртейки чашата в ръцете си толкова бързо, че Ема се учудваше как не бе започнала да хвърля искри.

— Демони заприиждаха в Идрис. Елфите и Помрачените изтласкаха ловците на сенки от Аликанте и демоните ги довършиха. Бяхме в Ню Йорк, когато научихме, че Идрис е паднал. Всички искаха да научат имената на загиналите, но нямаше никаква информация. Не можахме да открием какво се бе случило с Хелън и Ейлийн, дали бяха оцелели и бяха станали Помрачени… не знаехме. Онова, което знаехме, бе, че няма да бъдем в безопасност задълго. Себастиан изобщо не го беше грижа за това да остане в тайна от света на човеците. Искаше да го изпепели до основи. Демони започнаха да се появяват навсякъде, вилнееха, убиваха хора по улиците. Морът се разпростря, появявайки се из целия свят. Отравяше всичко, до което се докоснеше, а магьосниците започнаха да се разболяват. След два месеца убежището ни беше разрушено. Улиците бяха пълни с чудовища, а магьосниците се разболяваха все по-тежко и по-тежко. Колкото по-могъщи бяха, колкото повече магия бяха използвали, толкова по-бързо се разболяваха и толкова по-голяма бе вероятността да се превърнат в демони. Катарина избяга, за да не нарани никого. Чухте какво се случи с Алек и Магнус. Убежището рухна и децата се изляха на улиците. — Тя погледна към Джулиън. — Беше зима. Нямахме къде да отидем. Но ти ни задържа заедно. На всяка цена, повтаряше, трябва да останем заедно. Живеем, защото сме заедно. Никога не се изоставяме един друг.

Джулиън се прокашля.

— Звучи ми правилно.

Очите на Ливи се впиха в него.

— Преди да си тръгне, Катарина Лос уреди влакове, които да откарат нефилимските и долноземските деца в другия край на страната. Демоните напредваха от изток на запад и мълвата говореше, че в Калифорния е чисто. Отпътувахме от гара „Уайт Плейнс“, вървяхме цяла нощ, а ти носеше Тави на ръце. Той беше толкова гладен. Всички бяхме гладни. Ти все се опитваше да ни дадеш от своята храна, особено на Тай. Стигнахме до гарата тъкмо когато последният влак потегляше. И тогава ги видяхме. Помрачените. Дойдоха за нас, облечени в червените си униформи, като кървав дъжд. Щяха да ни избият до крак, преди да успеем да се качим във влака.