Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Тя отиде в банята и се върна миг по-късно, облечена в черен карго панталон и зелено потниче. Постоянните знаци, обвиващи ръцете й, изпъкваха ярко и стряскащо, което беше напомняне, че тук никой друг не ги носеше.

— Който и да е преценявал размерите ни, сериозно е надценил моята надареност — подхвърли, докато си закопчаваше колана. — Сутиенът, който са ми дали, е огромен. Бих могла да го нося като шапка.

Камерън отново нахълта, без да чука.

— Намерих ти онова, за което ме помоли — каза и тръсна скицник и купчинка моливи в скута на Джулиън. — Трябва да призная, че ми се случва за пръв път. Повечето новодошли искат шоколад.

— Имате ли шоколад? — попита Ема.

— Не — заяви Камерън и излезе решително от стаята.

Ема го проследи с объркано изражение.

— Този нов Камерън наистина ми харесва. Кой да предположи, че има потенциала да се превърне в такъв опасен тип. Беше наистина мил, но…

— Винаги е имал тайна страна. — Джулиън се зачуди дали това, че си беше върнал внезапно емоциите, означаваше, че не иска да крие нищо. Може би по-късно щеше да съжалява за това. — Преди известно време се обърна към Даяна, защото беше почти сигурен, че Анселм Найтшейд убива върколашки деца. Не можеше да го докаже, но имаше солидни основания да го мисли. Семейството му му повтаряше да се откаже, че Найтшейд имал влиятелни приятели. Така че той се обърна към нас… към Института.

— Затова ти направи така, че да арестуват Найтшейд — осъзна Ема. — Искаше Клейвът да претърси къщата му.

— Даяна каза, че мазето му било пълно с кости. Върколашки деца, точно както Камерън твърдеше. Направили тестове в ресторанта, цялото място било пълно с магии за смърт. Камерън беше прав и се опълчи на семейството си по своя си начин. И го направи за долноземци, които не познаваше.

— Ти никога не каза нищо — рече Ема. — Нито за Камерън, нито за себе си… за това защо наистина накара да арестуват Анселм. Има хора, които все още те винят за това.

Джулиън се усмихна печално.

— Понякога се налага да оставиш хората да те винят. Когато единственият друг избор е да позволиш да се случват лоши неща, няма значение какво мислят хората.

Ема не отговори. Когато Джулиън погледна към нея, видя, че изглежда така, сякаш напълно бе забравила за Камерън и Найтшейд. Очите й бяха широко отворени и блестяха, когато протегна ръка, за да докосне един от моливите, търкулнал се върху леглото.

— Помолил си за пособия за рисуване? — прошепна.

Джулиън сведе очи към ръцете си.

— През цялото това време, от магията насам, в мен зееше дупка… а аз дори не забелязвах. Не и съзнателно. Но го усещах. Живеех в черно-бяло, а сега цветовете се завърнаха. — Той изпусна дъха си. — Не го обяснявам както трябва.

— Не — рече Ема. — Мисля, че разбирам. Имаш предвид, че онази част от теб, която чувства, е частта, която твори.

— Казват, че феите крадат човешки деца, защото самите те не могат да създават музика или изкуство. Също като магьосниците и вампирите. Трябва да си смъртен, за да твориш изкуство. Знанието за смъртта, за това, че всичко има край. В нас има огън, Ема, и докато бушува, той ни изгаря. И от това боли… ала без неговата светлина, аз не виждам, за да рисувам.

— Тогава рисувай сега.

Гласът на Ема беше дрезгав. Тя сложи няколко молива в отворената му ръка и понечи да се извърне.

— Съжалявам — повтори той. — Не би трябвало да те натоварвам.

— Не ме натоварваш — отвърна, все така извърната от него. — Напомняш ми защо те обичам.

Думите го стиснаха за сърцето, прониза го остра радост.

— Все още не ти се е разминало обаче — добави тя и отиде до гардероба.

Джулиън я остави да ровичка из чифтовете чорапи и обувки, търсейки нещо, което да й стане. Искаше да говори с нея за всичко, но това трябваше да стане, когато тя поискаше. Не той.

Така че допря молив до хартията и остави въображението си да полети, остави образите да се надигнат в него и да уловят потока на ума му в среброто на Аликанте, зеленото на светлите елфи, черното и кървавочервеното на тъмните елфи. Нарисува краля върху трона му, блед, могъщ и нещастен. Нарисува Анабел, уловила ръката на Аш. Нарисува Ема с Кортана, заобиколена от тръни. Нарисува Друзила, цялата в черно, с ято гарвани, кръжащи зад нея.

Даваше си сметка, че Ема бе дошла да седне до него и го гледа с тихо любопитство, подпряла глава на ръката си. Беше полузаспала, устните й бяха полуотворени, когато вратата отново зейна рязко. Джулиън захвърли скицника настрани.