Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Куршумите не действат на демони, но могат да повалят някой лош вампир или един от Помрачените — каза Камерън.

Минаваха по една пътека. От другата страна на желязната балюстрада зееше чернотата на атриума, стената отдясно беше покрита с врати.

— Някога в тази сграда имаше полицейски участък. Нали се сещате, когато все още имаше полицаи. Демоните ги избиха за броени минути, но те оставиха цял куп пистолети след себе си. — Камерън спря. — Стигнахме.

Бутна простичка дървена врата и запали лампата. Джулиън последва Ема в стаята, очевидно някогашен офис, преобразуван сега в спалня. Стаите за новодошлите, казала бе Ливи. Имаше писалище и отворен гардероб, където висеше разнородна колекция от дрехи. Стените бяха от блед хоросан и топло старо дърво, а през една врата Джулиън зърна малка баня с плочки.

Някой очевидно си беше дал труда да направи мястото малко по-приветливо — металният лист, който закриваше единствения прозорец, беше боядисан в тъмносиньо, осеяно с малки жълти звезди, а върху леглото имаше пъстро одеяло.

— Съжалявам, че леглото не е по-голямо — каза Камерън. — Не идват много двойки. В нощното шкафче има презервативи — добави прозаично.

Ема пламна, а Джулиън се опита да запази безизразен вид.

— Някой ще ви донесе нещо за хапване — добави Камерън. — В гардероба има енергийни блокчета и електролитни напитки, ако не можете да чакате. Не се опитвайте да напуснете стаята, навсякъде има стражи. — Той се поколеба на прага. — И, ъ, добре дошли! — добави малко неловко, след което си тръгна.

Ема начаса се зае да претършува гардероба за енергийните блокчета и усилията й бяха възнаградени с пликче чипс като бонус.

— Искаш ли половината? — попита, като хвърли едно блокче на Джулиън и вдигна чипса.

— Не — отвърна Джулиън.

Знаеше, че би трябвало да умира от глад. Едва помнеше кога за последен път бяха хапнали нещо. Ала всъщност мъничко му се повдигаше. Беше насаме с Ема и това бе съкрушително.

— Ако Аш е тук, къде е Анабел? — попита тя. — Минаха през Портала заедно.

— Би могла да бъде навсякъде в Туле — отвърна Джулиън. — Дори ако е открила начин да се върне в нашия свят, съмнявам се, че би оставила Аш.

Ема въздъхна.

— И като стана дума, май трябва да обсъдим как ще се опитаме да се приберем у дома. Не може да е невъзможно. Ако успеем да намерим начин да отидем в царството на феите… възможно е там да има някой, който може да прави магии…

— Ливи не каза ли, че всички входове към земите на феите са защитени със стени?

— И друг път сме си проправяли път през стени — тихо каза Ема и Джулиън знаеше, че и тя, също като него, мисли за бодилите около Тъмната кула.

— Знам.

Не бе в състояние да престане да се взира в Ема. И двамата бяха мръсни, и двамата — окървавени, гладни и изтощени. Ала на фона на мрака и хаоса на този свят неговата Ема гореше по-ярко от всякога.

— Защо ме гледаш така? — попита тя и хвърли празното пликче от чипса в металното кошче. — Изяж си енергийното блокче, Джулиън.

Той разкъса опаковката и се прокашля.

— Вероятно ще е най-добре да спя на пода.

Ема спря да крачи напред-назад.

— Щом искаш. Предполагам, че в този свят винаги сме били двойка. Не парабатаи. Искам да кажа, логично е. Ако Тъмната война не се беше развила така, както се разви, никога нямаше да…

— Откога ли сме заедно тук, преди да станем Помрачени? — каза Джулиън.

— Навярно Ливи би могла да ни каже. Искам да кажа, знам, че не е наистина Ливи. Не и нашата Ливи. Тя е Ливи, която би могло да бъде.

— Жива е. — Джулиън сведе поглед към енергийното блокче. При мисълта да го изяде му се повдигна. — Преминала е през ада. А аз не бях тук, за да я защитя.

Кафявите очи на Ема бяха тъмни и директни.

— Грижа ли те е изобщо?

Джулиън срещна погледа й и сякаш за първи път от цяла вечност почувства онова, което чувстваше тя, както правеше толкова отдавна. Усети предпазливостта й, това, че бе наранена до мозъка на костите си, и знаеше, че именно той я беше наранил. Беше я отхвърлил, отново и отново, отблъснал я бе, казал й бе, че не изпитва нищо.

— Ема. — Гласът му беше хриплив. — Магията… развалена е.

— Какво?

— Когато Ливи и Камерън казаха, че в този свят няма магии, наистина го мислеха. Магията, която Магнус ми направи, не действа тук. Отново имам чувства.

Ема зяпна.

— Искаш да кажеш към мен?

— Да.

Когато тя не помръдна, Джулиън пристъпи напред и обви ръце около нея. Тя стоеше неподвижна като къс издялано дърво.