Ема посегна да разкопчае предпазния си колан.
— Трябва да направим нещо.
— Не! — каза Ливи рязко. — Ще те убият, а заради теб ще убият и нас. Вече не можем да защитаваме света по този начин.
— Не ме е страх — заяви Ема.
Ливи я стрелна с изпепеляващо гневен поглед.
— А би трябвало.
— Пунктът за проверка — изплющя гласът на Камерън.
Колата се стрелна напред и спря пред бариерите.
Камерън свали прозореца откъм мястото на шофьора и Ема замалко да изскочи от седалката си, когато безок демон със сбръчкана глава като изсъхнало гроздово зърно надникна в колата. Носеше сива униформа с висока яка и макар да нямаше нито очи, нито нос, имаше уста, която се простираше върху лицето му.
— Свидетелство за самоличност — изсъска той.
Камерън вдигна левия си ръкав, оголвайки китката си, и я протегна. Ема зърна някакъв знак от вътрешната й страна, над мястото, където беше пулсът му, миг преди демонът да проточи грапав сив език, който приличаше на дълъг мъртъв червей, и да го близне.
Моля те — помисли си тя, — нека не повърна на задната седалка на тази кола. Спомням си тази кола. Целувала съм се с Камерън на задната й седалка. О, господи, демонът го близна по китката. Цялата кола вони на демонска плът.
Нещо покри ръката й, нещо топло и вдъхващо сигурност. Тя примига. Джулиън беше обвил пръсти около нейните. Изненадата я накара да дойде рязко на себе си.
— А, господин Ашдаун — каза демонът. — Не си бях дал сметка. Приятна вечер.
Той се отдръпна и Камерън натисна газта. Минаха няколко пресечки, преди някой да проговори.
— Какво беше това… — започна Джулиън.
— Езикът! Нали! — каза Ема. — Какво, по дяволите?
— … че те нарече „господин Ашдаун“? — довърши Джулиън.
— Семейството ми са Заклети… верни на Падналата звезда — отвърна Камерън кратко. — Те ръководят тукашния Институт от името на Себастиан. Членовете на Легиона на звездата са белязани със специални татуировки.
Ливи им показа вътрешната страна на дясната си китка, където имаше звезда в очертанията на кръг. Същият символ, който бяха видели върху знамената на Себастиан по-рано.
— Моят е фалшив. Ето защо Камерън шофира. — Ливи го погледна с иронична привързаност. — Семейството му не знае, че той не е верен на Звездата.
— Не съм особено изненадана, че Пейдж и Ванеса са се оказали предателки — отбеляза Ема и видя Ливи да й хвърля странен поглед.
Изненада, че знае кои са Пейдж и Ванеса? Съгласие? Ема не беше сигурна.
Бяха стигнали центъра на Лос Анджелис, район, бъкащ от демонска дейност дори в техния свят. Улиците тук бяха учудващо пълни — Ема зърна вампири и феи да се разхождат свободно и дори преустроен минимаркет, на чиято витрина рекламираха кървави млечни шейкове. Група големи котки пробягаха наблизо и когато обърнаха глави, Ема видя, че имат лицата на човешки бебета. Никой на тротоара не им обръщаше внимание.
— Ами долноземците — попита Джулиън. — Как пасват те във всичко това?
— Не искате да знаете — рече Ливи.
— Искаме — настоя Ема. — Познаваме някои магьосници, бихме могли да се свържем с тях, да поискаме помощ…
— Магьосници? — сопна се Ливи. — Вече няма магьосници. Още щом Себастиан отвори света за зверовете на ада, магьосниците започнаха да се разболяват. Някои умряха, а останалите… човешката им природа деградира. Превърнаха се в демони.
— В демони ? — повтори Ема. — Изцяло?
— Ами Магнус? — попита Джулиън. — Магнус Бейн?
Ема усети как по тялото й полази ледена тръпка. Досега не бяха попитали за никого от хората, които познаваха. Подозираше, че и двамата се ужасяват да го сторят.
— Магнус Бейн беше една от първите големи трагедии. — Ливи звучеше така, сякаш разказваше стара история, която всички знаеха. — Бейн осъзна, че се превръща в демон, и помоли приятеля си Александър Лайтууд да го убие. Алек го направи, а после заби меча в собствените си гърди. Телата им бяха открити заедно в руините на Ню Йорк.
Джулиън беше пребледнял като платно. Ема наведе глава, имаше чувството, че ще припадне.
Магнус и Алек, които открай време бяха символ на всичко добро, да срещнат такъв ужасен край.
— И така с магьосниците — продължи Ливи. — Феите са съюзници на Себастиан и повечето от тях живеят в защитените земи на елфите, макар че на някои им харесва да посещават нашия свят, за да побезчинстват. Нали знаете.
— Не мисля, че знаем — рече Джулиън. — Елфическите царства са защитени?
— Елфите бяха съюзници на Себастиан през Тъмната война — обясни Ливи. — Изгубиха много воини. Дори кралицата на светлите елфи бе убита. След края на войната Себастиан ги възнагради, като им даде онова, което искаха. Изолация. Всички входове към земите на феите са защитени със стени и всеки човек или дори Помрачен, заплашил някой от малцината останали елфи в Туле, бива жестоко наказан.
Читать дальше