Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Да ги заведем в „Брадбъри“. Може би Даяна ще се е върнала. Тя е преживяла много… може би ще има някаква представа какво става.

— Даяна? Даяна Рейбърн? — каза Ема с облекчение. — Да, моля ви, заведете ни при Даяна.

Камерън и Ливи си размениха поглед на пълно недоумение.

— Е, добре — заяви Ливи най-сетне и махна към черен джип „Вранглер“ със затъмнени стъкла, паркиран край магистралата. — Качвайте се в колата, и двамата. На задната седалка. И изобщо не си помисляйте да опитате нещо. Ще ви пръсна главите.

Ливи седеше на мястото до шофьора с пушка в скута, а до нея Камерън караше с рязка експедитивност, която по нищо не приличаше на злополучния, мъничко мързелив Камерън, когото Ема познаваше в собствения си свят. Без проблем заобикаляше огромните дупки, нашарили асфалта на крайбрежната магистрала като вдлъбнатини по ламарината на стара кола.

Потънал в мълчание, Джулиън се взираше през прозореца с ужасен интерес. Не се виждаше кой знае какво освен разбития път, осветяван от фаровете им, ала самият мрак беше поразяващ. Липсата на улични лампи, пътни знаци и светлина в прозорците бе шокираща сама по себе си, като да се взираш в лице с липсващи очи.

Най-сетне от мрака се роди светлина, когато стигаха до края на магистралата, където един тунел я свързваше с Десета магистрала. От дясната им страна беше Санта Моника, познатият кей — сега превърнат в отломки, сякаш някой великан го беше посякъл с брадва. Парчета дърво и бетон лежаха, претърколени и нащърбени, във водата. Единствено старата въртележка беше недокосната. Беше обляна в светлина, от високоговорителите й се лееше атонална музика. Вкопчени в гърбовете на старомодните боядисани кончета седяха тъмни нечовешки фигури, чийто креслив кикот отекваше в нощния въздух. Лицата на кончетата като че ли бяха разкривени в измъчени, пищящи маски.

Ема извърна очи, благодарна, когато колата навлезе в тунела, скривайки въртележката от очите й.

— Кеят беше едно от първите места, които зверовете на ада окупираха — каза Камерън, хвърляйки поглед към задната седалка. — Кой да предположи, че демоните си падат по лунапарковете.

Ема се прокашля.

— Може би им се е доял захарен памук?

Камерън се засмя сухо.

— Все същата Ема. Саркастична в лицето на трудностите.

Ливи му хвърли рязък поглед.

— Предполагам, че е най-добре да не питаме за „Дисниленд“ — подхвърли Джулиън безстрастно.

Едва ли е очаквал Камерън и Ливи да се разсмеят, ала начинът, по който и двамата се напрегнаха, издаваше, че нещо наистина ужасно трябва да бе станало в „Дисниленд“. Ема реши да не пита. Имаше по-важни въпроси.

— Кога се случи всичко това?

— Веднага след Тъмната война — отвърна Ливи. — Когато Себастиан победи.

— Значи, и тук е нападнал всички институти? — попита Ема. Не беше искала да мисли за това, не беше искала дори за миг да допусне възможността, че родителите й би могло да бъдат живи в този свят, но не можа да попречи на искрица надежда да се промъкне в гласа й. — И Лос Анджелис?

— Да. — Гласът на Ливи беше глух. — Родителите ти бяха убити. Баща ни беше Помрачен.

Ема потръпна. Знаела бе, че не съществува истинска надежда, но въпреки това я заболя. Джулиън също се беше чудил за баща си, сигурна беше в това. Искаше й се да му протегне ръка, но споменът за безчувствения Джулиън от изминалата седмица я спря.

— Същото се случи и в нашия свят — каза Джулиън след дълга пауза. — Ала ние спечелихме войната.

— Себастиан умря — добави Ема. — Клеъри го уби.

— Клеъри Феърчайлд? — Гласът на Камерън беше пропит със съмнение. — Тя бе убита от демона Лилит в Битката при Бурен.

— Не — настоя Ема упорито. — Клеъри и приятелите й спечелиха Битката при Бурен. Има картини на това. Тя спаси Джейс с меча Славния и те откриха Себастиан в Едом, той не можа да победи…

Ливи потропа с ниско изрязаните си нокти по дулото на пушката.

— Интересна история. Значи, твърдите, че идвате от място, където Себастиан е мъртъв, по улиците не върлуват демони и ловците на сенки все още имат ангелска сила?

— Да — отвърна Ема.

Ливи се обърна, за да я погледне. Белегът, минаващ през окото й, изглеждаше яростно червен на алената светлина на луната.

— Е, ако там е толкова страхотно, какво правите тук?

— Не беше планирана ваканция. Не всичко в нашия свят е съвършено — каза Ема. — Съвсем не.

Хвърли поглед към Джулиън и за своя изненада, видя, че я гледа със същия изпитателен поглед като нейния. За миг се разбраха без думи, както някога: Да й кажем ли, че в нашия свят е мъртва?